Мелисини
Мелисините (на гръцки: Μελισσηός, м.р ед. ч.., Μελισσηνή, ж.р. ед.ч), са византийски аристократичен род, просъществувал от края на VIII век до падането на Византийската империя през 1453 г. и след това.
История
[редактиране | редактиране на кода]Мелисините са една от най-старите известни аристократични фамилии от средновизантийския период.[1] Родословията от XVI и XVII век проследяват тяхното начало до патрикий Михаил, роднина на византийския император Михаил I Рангаве (управлявал през 811 – 813) и неговия син магистър Лъв,[2] но историята на семейството се простира още половин век назад -- до генерала Михаил Мелисин, който бил фаворит на император Константин V (741 – 775 г.). Този Михаил Мелисин се оженил за балдъзата на император Константин V Евдокия, а техният син Теодор Мелисин е патриарх на Константинопол през 815 – 821 г.[3]
През IX – XI век Мелисини са най-активни в Мала Азия, където членове на фамилуята са генерали и управители на местни теми. В края на XI век родът, изглежда, е имал особени връзки с района на Дорилей във Фригия.[4]
Мелисините също така поддържат тесни връзки с други аристократични семейства от състава на военната аристокрация (динатите) през този период, които също произхождат предимно от Мала Азия.[5][6] По този начин двама Мелисини, дукът на Антиохия Лъв Мелисин и неговият брат Теогност Мелисин, подкрепят аристократичния бунт на Варда Фока Младши в началото на царуването на Василий II (управлявал през 976 – 1025).[7] През остатъка от царуването на Василий II няма сведения Мелисините да са заемали високи военни постове, но те отново се появяват сред най-висшите слоеве на аристокрацията в края на XI век,[8] когато Теогност Мелисин е катепан на Месопотамия, докато Мария Мелисина е една от малкото засвидетелствани носителки на престижната дворцова титла патрикия зости.[2]
През 80-те години на XI век пълководецът Никифор Мелисин повежда бунт срещу император Никифор III Вотаниат (управлявал 1078 – 1081), но впоследствие признава властта на Алексий I Комнин (управлявал през 1081 – 1118), за чиято сестра Евдокия бил женен, срещу което получил титлата кесар и имоти около Солун.[9] При управлението на Комнините Мелисини са били предимно граждански служители,[2] но въпреки семейните им връзки с управляващата династия, семейството престава да заема високи държавни постове след 1118 г.[10]
През XIII век представители на едно разклонение на фамилията са засвидетелствани като земевладелци около Смирна,[2] докато други членове на рода се установяват в Морея и Епир, а жена от фамилията дори се омъжва за Михаил I Комнин Дука, основателя на Епирското деспотство.[11] Според по-късно предание Андрей Мелисин се преместил в Крит, основавайки там местен клон на рода, който влязъл в състава на дванадесетте знатни критски фамилии.[2] От тази линия произлизат по-късните Мелисини, включително патриарх Григорий III Константинополски (1443 – 1450).[12]
Руският генерал от XVIII век Пьотр Мелисино, роден в Кефалония, твърди, че произхожда от критския клон на фамилията Мелисини. Неговият син Алексей също става генерал в руската армия и участва в Отечествената война от 1812 г., но е убит в битката при Дрезден през 1813 г.
София Антониади – първата жена професор по хуманитарни науки в Холандия, също произхожда от семейство Мелисини.[13]
Историкът и митрополит на Монемвасия от XVI век, Макарий Мелисин, не произхождал от рода на Мелисините, но въпреки това приел фамилното им име по време на изгнанието си в неаполитанския двор.[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Krsmanović 2003, Chapter 1; Cheynet 1990, с. 256.
- ↑ а б в г д ODB 1991, с. 1335, Melissenos.
- ↑ ODB 1991, с. 1335, Melissenos; Rochow 1994, с. 11–12; Krsmanović 2003, Chapter 3.
- ↑ Krsmanović 2003, Chapter 2; Cheynet 1990, с. 217.
- ↑ Krsmanović 2003, Chapter 2.
- ↑ .
- ↑ ODB 1991, с. 1335, Mellisenos; Jordanov 1986, с. 183–187; Krsmanović 2003, Chapter 4.
- ↑ Cheynet 1990, с. 334.
- ↑ ODB 1991, с. 1335, Melissenos; Cheynet 1990, с. 238, 277, 355ff; Krsmanović 2003, Chapter 5.
- ↑ Krsmanović 2003, Chapter 6.
- ↑ Cheynet 1990, с. 243 – 244.
- ↑ Melisseidis 2004, с. 120 – 126.
- ↑ „Σοφία Αντωνιάδη“ 1972, с. 269 – 271.
- ↑ ODB 1991, с. 1335 – 1336, Melissenos, Makarios.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Cheynet, Jean-Claude (1990). Pouvoir et Contestations à Byzance (963–1210). Paris: Publications de la Sorbonne, ISBN 978-2-85944-168-5, https://books.google.com/books?id=vicqWvzRLkYC
- ((fr)) Jordanov, I. (1986). Les sceaux de deux chefs militaires byzantins trouvés à Preslav: le magistros Léon Melissenos et le patrice Theodorakan. – Byzantinoslavica, 8, 183–187
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((en)) Krsmanović, Bojana (2003). Melissenos Family. – Encyclopaedia of the Hellenic World, Asia Minor. Foundation of the Hellenic World, 11.9.2003, http://www.ehw.gr/l.aspx?id=7976, посетен на 6 ноември 2013
- ((el)) Melisseidis, Ioannis A. (ed) (2004). Εάλω η Πόλις. Το χρονικό της άλωσης της Κωνσταντινούπολης. Συνοπτική ιστορία των γεγονότων στην Κωνσταντινούπολη κατά την περίοδο 1440 - 1453.. Vergina, ISBN 960-7171-91-8
- ((de)) Rochow, Ilse (1994). Kaiser Konstantin V. (741–775). Materialien zu seinem Leben und Nachleben. Frankfurt am Main: Peter Lang, ISBN 3-631-47138-6, https://books.google.com/books?id=blhoAAAAMAAJ
- ((el)) Σοφία Αντωνιάδη (1895 - 1972). – Νέα Εστία, 91, 1972, 269–271, 1972, архив на оригинала от 8 февруари 2023, https://web.archive.org/web/20230208210511/http://www.ekebi.gr/magazines/ShowImage.asp?file=118623&code=5031
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Melissenos family в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |