Направо към съдържанието

Мелетий I Ловчански

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мелетий
Μελέτιος
гръцки духовник
Роден
1815 г.
Починал
1885 г. (70 г.)

Мелетий (на гръцки: Μελέτιος) е гръцки православен духовник, ловчански епископ (1845 - 1848)[1][2] и еноски митрополит (1867 - 1872) на Вселенската патриаршия.[3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

По произход Мелетий е грък. Роден е в 1815 година. Надпис от 1845 година гласи „Когато този Дионисий се преселил в небесните селения, избран бил (м. септември 1845 година) светият протосингел г. г. Мелетий по искане на Търновския митрополит Неофит.“[1]

При пристигането си в Ловеч Мелетий е млад – едва 32-годишен и почти не говори български. Въпреки това младият и красив епископ е посрещнат радушно и от първенците и от цялото население на града.[4] Заслуга на Мелетий за паството му е въвеждането на клепалата в града, както и неучастието му в елинизационната кампания на Патриаршията.[1][2]

Младият владика обаче бързо се въвлича в скандал, който разтърсва еснафския и силно консервативен град – влиза в любовна връзка с гъркоманката Мариола, съпруга на ловешкия сахатчия Коста.[4] През 1850 година делегация от осем граждани на Ловеч, в това число сахатчията Костаки завеждат дело срещу Мелетий в Патриаршията. Първоначално Мелетий е оправдан и българите са осъдени на заточение, но след това в Синода са представени нови писма на Мелетий до Мариола с подписа и печата на ловчанския владика, които го компрометират. След признаване на авторството на Мелетий, той е осъден и заточен във Ватопедския манастир на Света гора.[5][6][7][8] Водачът на българската делегация в Цариград Николаки Терзиоглу (Николчо Стоянов) обаче е отровен.[8]

Петко Славейков, който до средата на 1848 година е учител в Ловеч, пише: „Презъ 1847 година минахъ за учител в Ловеч и се застоях нещо годиина и половина… Ловченски епископ беше един млад, левент и хубавецъ владика, по име Мелетий.“ …[9] Славейков е превеждал тогава „Курганова писмовник“ с помощта на Мелетий и пише в спомените си: „Като имах предвид жестоките гонения, които бях си навлякъл поради явната ми враждебност спрямо Неофита и Костакя, аз бях предпазлив в Ловеч и явно гледах да бъда добре с Мелетия, но тайничко все си го преследвах. Мелетий тоже гледаше да бъде в добри отношения с мене, за да му бъде мирна главата. Той дотам искаше да ми се покаже добър, щото ме употребяваше за свой секретар да му пиша обикновената кореспонденция“.[10]

Историята на любовната афера на Мелетий е използвана от Теодосий Икономов през 1857 г. за написването на първата българска оригинална драматична творба – комедията „Ловчанският владика или бела на ловчанскийт сахатчия“, отпечатана в Болград в 1862 г. Икономов замисля драмата още когато е ученик в Киевската гимназия. Действителният случай му е разказан от Симеон Недков от Ловеч, който в1852 година също учил в Киев, в Духовната семинария.[11][12] По друга версия П.Р. Славейков разказва случая Икономов в 1852 г.

От 11 до 16 ноември 1852 година на посещение в Карея в Света гора е Константин Петкович, който се запознава със заточения там Мелетий. Петкович си спомня: „Епитропът ходи ежедневно в Карея, присъства там в Протатон до 2 часа следобед, след това се връща в манастира, обядва, почива два часа и после отива на църква. Свободното време, което му остама от споменатите занятия, употребява за разходка до някоя килия или за посещение на някой архиерей в оставка, с когото изпушва половин дузина лули и изпива известно количество червена напитка. На Света гора, по манастирите и в Карея има много архиереи в оставка, които, поживели в България лет 7 или 8, пристигат тук доброволно и недоброволно, купуват килия и живеята като паши, без да мислят за нищо друго освен за чубука и за стомаха си. В Карея се запознах с един архиерей, който е поронен от България – от Ловеч: той платил на патриарха 80 000 пиастри, за да му позволи за служи литургия, да си купи богата килия, живее спокойно, задоволено и дори с известен разкош. За да не му доскучава веднъж в годината пътешества по манастирите и живее по 10 – 15 дена там, където знае, че има прясна риба или старо вино. А литургиите по манастирите и ръкополаганията за свещеници и дякони се финансират със суми, събирани в България от нашите братя“.[13]

В 1867 година Мелетий е назначен за митрополит на Еноската епархия. В 1872 година подава оставка.[3]

Умира в 1885 година на Света гора.[14]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 128.
  2. ↑ а б Архимандрит хаджи Викентий. Ловчанските митрополити от покръстването до наши дни // pravoslavieto.com. Посетен на 7 юни 2017.
  3. ↑ а б Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 54. Посетен на 15 август 2014.
  4. ↑ а б Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 63.
  5. ↑ Елинизмът в Ловчанска епархия през времето на турското владичество // Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 3, София 1931, с. 11-12.
  6. ↑ Станимиров, Станимир. Нова добавка към „Из черковната история на гр. Ловеч“ // Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и културно описание, кн. 5, София 1934, с. 104.
  7. ↑ Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 129.
  8. ↑ а б Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 64.
  9. ↑ П.Р. Славейковъ, Български притчи, Пловдив 1889, с. 21-24. Виж още Ловеч и Ловчанско, кн. 3, с. 24-28.
  10. ↑ Трифонов, Юрдан. Спомените на П. Р. Славейков за първото му затваряне и за първата му песен против гръцките владици // Посетен на 8 юни 2017.
  11. ↑ Васил Д. Стоянов, Съчинения. Под ред. на Д. Леков и В. Бехиньова, т. 2, с. 5, 141.
  12. ↑ Гетова, Елена. Функцията на ремарките в първата оригинална възрожденска комедия „Ловченскийт Владика или бела на ловчанскийт сахатчия Николча“ от Теодосий Икономов // LiterNet. Посетен на 8 юни 2017.
  13. ↑ Дмитриев-Петкович, К. П. Обзор Афонских древностей, Санкт Петербург 1865, с. 26-27
  14. ↑ Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης πρώην Αίνου κυρός Μελέτιος. (περ. 1813-1885) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 4 юли 2019.
Дионисий → ловчански епископ
(септември 1845 – 1848) 		→ Мелетий II
Гавриил → еноски митрополит
(24 август 1867 – 3 април 1872) 		→ Мелетий
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мелетий_I_Ловчански&oldid=11483114“.