Махаджа
| Махаджа محجة | |
| — Град — | |
  Махаджа | |
| Страна |  Сирия |
|---|---|
| Население | 9 982 души (2004) |
| Часова зона | UTC+2:00 |
Махаджа (на арабски: محجة) е град в Южна Сирия, част от мухафаза Дараа. Намира се на около 63 километра южно от столицата Дамаск. При преброяването от 2004 г. на Сирийското централно статистическо бюро има население от 9 982 души.[1] Жителите му са предимно мюсюлмани и католици.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Местнo мюсюлманскo поверие твърди, че Мохамед е седнал или се е облегнал на камък на Махаджа и че камъкът ще облекчи болката при раждане. Сирийският географ от 13-ти век Якут ал-Хамауи отхвърля този мит, твърдейки, че Мохамед не е пътувал отвъд Босра, град, разположен по-на юг от Махаджа.[3] Персийският пътешественик от края на 12-ти и началото на 13-ти век Али ал-Харауи отбелязва, че Махаджа е един от зияратите на равнината Авран, място за местно мюсюлманско поклонение.[4]
Ал-Хамауи посещава града по време на управлението на Аюбидите през 1220-те години, като отбелязва, че Махаджа е „Едно от селата на Авран“ и че местната традиция твърди, че „седемдесет пророци“ са били погребани в джамията на града. Юсуф ал-Мухаджи (1287-1338), родом от Махаджа, става главен кадия на шафитската школа на сунитския ислям през 1332 г., по време на мамелюкското управление. Той е освободен от поста си през 1334 г. и хвърлен в затвора, ход, който разгневява Шафиите.[5]
През 1596 г. Махаджа се появява в османските дефтери като Мухаджа и е част от нахията Бани Килаб в санджак Хауран. Има изцяло мюсюлманско население, състоящо се от 40 домакинства и 24 ергени. Селяните плащат фиксиран данък от 40% върху пшеница, ечемик, летни култури, кози и пчелни кошери; общо 28 100 акчета. Всички приходи отиват за вакъфа.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ General Census of Population and Housing 2004 Архив на оригинала от 2012-12-20 в archive.today. Syria Central Bureau of Statistics (CBS). Daraa Governorate.
- ↑ Smith; in Robinson and Smith, 1841, vol 3, Second appendix, B, p. 151
- ↑ Le Strange, 1890, p. 509.
- ↑ Asikainen, 2007, p. 335.
- ↑ Hakluyt Society, 1958, p. 137. Translation of Travels of Ibn Battuta, A.D. 1325-1354.
- ↑ Hütteroth and Abdulfattah, 1977, p. 210
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Asikainen, Raisa. Legitimation of Political Violence: The Cases of Hamas and the Khmer Rouge. Societas Orientalis Fennica, 2007. ISBN 978-9519380650.
- Hanna Batatu, H. Syria's Peasantry, the Descendants of Its Lesser Rural Notables, and Their Politics. Princeton University Press, 1999. ISBN 0691002541.
- Hakluyt Society. Works Issued by the Hakluyt Society. The Society, 1958.
- Hütteroth, W.-D., Abdulfattah, K. Historical Geography of Palestine, Transjordan and Southern Syria in the Late 16th Century. Erlanger Geographische Arbeiten, Sonderband 5. Erlangen, Germany: Vorstand der Fränkischen Geographischen Gesellschaft, 1977. ISBN 3-920405-41-2.
- Guy Le Strange, G. Palestine Under the Moslems: A Description of Syria and the Holy Land from A.D. 650 to 1500. Committee of the Palestine Exploration Fund, 1890.
- Robinson, E., Smith, E. Biblical Researches in Palestine, Mount Sinai and Arabia Petraea: A Journal of Travels in the year 1838. Т. 3. Boston, Crocker & Brewster], 1841.
- Maxime Rodinson, M. Muhammad. Pantheon Books, 1980. ISBN 0394509080.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mahajjah в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |