Направо към съдържанието

Матиас Весино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Матиас Весино
Лична информация
Роден
Матиас Весино Фалеро
24 август 1991 г. (32 г.)
Ръст189 см
Постполузащитник
Настоящ отбор
Отбор Интер
Номер8
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
2010–2011
2011–2013
2013–2017
2014
2014–2015
2017–
Сентрал Еспаньол
Насионал Монтевидео
Фиорентина
Каляри *
Емполи *
Интер
32
18
67
9
36
87
(2)
(4)
(5)
(2)
(2)
(9)
Национален отбор²
2010–2011
2016–
Уругвай до 20 г.
Уругвай
14
48
(4)
(3)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 6 август 2021.
2. Информацията е актуална към 6 август 2021.
* Играе под наем в посочения отбор.
Матиас Весино в Общомедия

Матиас Весино Фалеро (на испански: Matías Vecino Falero; роден на 24 август 1991 в Канелонес) е уругвайски футболист, играе като полузащитник, и се състезава за италианския Лацио.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранна[редактиране | редактиране на кода]

Весино започва професионалната си кариера през 2010 г. в отбора на Сентрал Еспаньол.

През 2011 г. преминава в отбора на Насионал Монтевидео, за който през следващите два сезона изиграва 18 мача и отбелязва четири гола.

Фиорентина[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 г. преминава в отбора от италианската Серия А Фиорентина за 2.5 милиона евро. Дебюта си в италианския елит прави на 26 септември 2013 г. срещу отбора на Интер Милано.

През януари 2014 г. е даден под наем до края на сезона в отбора на Каляри.

През лятото на 2014 г. преминава под наем за сезон 2014/15 в друг отбор от Серия А – Емполи. За този клуб Весино отбелязва два гола в 36-те мача, които изиграва.

През лятото на 2016 г. се завръща в отбора на Фиорентина и играе през сезон 2016/17 именно за този клуб.

На 8 декември 2016 г. Весино отбелязва гол срещу азербайджанския отбор Карабах при победата като гост с 2:1 в мач от турнира Лига Европа. Победата осигурява първо място на Фиорентина в крайното класиране в групата.[1]

Интер[редактиране | редактиране на кода]

На 31 юли 2017 г. Весино финализира трансфера си в Интер срещу 24 милиона евро, които ще бъдат платени на Фиорентина на две вноски от по 12.[2] Представен е официално на 2 август, като Весино подписва договор до юни 2021 г.[3]

Дебютира на 20 август 2017 г. в първия мач от Серия А срещу бившият си клуб Фиорентина, а Интер печели с 3:0.[4] Весино вкарва първия си гол за „нерадзурите“ шест дни по-късно в следващия мач срещу Рома, а мача е спечелен с 3:1, първа победа на Стадио Олимпико над Рома от 2008 г. насам.[5][6]

На 20 май 2018 г. отбелязва победния гол срещу Лацио за 3:2, което връща Интер в Шампионската лига.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Весино играе за отбора на Урувгай до 20 години на Младежкото първенство на Южна Америка и на Световното първенство на Южна Америка до 20 години. Отбелязва и гола, който класира Уругвай на Олимпийските игри през 2012 година в Лондон.

Дебюта си за мъжкия отбор на Уругвай прави на 25 март 2016 г. срещу отбора на Бразилия.

На 27 май 2016 г. отбелязва първия си гол за Уругвай в приятелска среща, играна в Монтевидео срещу отбора на Тринидад и Тобаго.

Повикан е в състава на Уругвай за турнира Копа Америка Сентенарио през 2016 г.

Играе на Мондиал 2018 в Русия.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Насионал
Интер

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гари Родригес поведе ПАОК към 1/16-финалите, Фиорентина се справи с Карабах (видео); Sportal.bg, 8 декември 2016
  2. Fiorentina: Vecino to Inter // Football Italia, 31 юли 2017. Посетен на 1 август 2017.
  3. MATIAS VECINO IS NOW A NERAZZURRI PLAYER! // inter.it, 2 август 2017. Архивиран от оригинала на 2017-08-02. Посетен на 2 август 2017.
  4. INTER 3-0 FIORENTINA // inter.it, 20 август 2017. Архивиран от оригинала на 2019-09-03. Посетен на 20 август 2017.
  5. ROMA 1-3 INTER // inter.it, 26 август 2017. Архивиран от оригинала на 2018-06-27. Посетен на 26 август 2017.
  6. ROMA - INTER: ALL YOU NEED TO KNOW // inter.it, 27 август 2017. Архивиран от оригинала на 2018-07-04. Посетен на 27 август 2017.
  7. Inter end Juventus' Serie A dominance with first title in 11 years // 2 May 2021. Посетен на 2 May 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]