Матей Камариот
| Матей Камариот Ματθαίος Καμαριώτης | |
| византийски и гръцки учен | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1490 г.
|
Матей Камариот или Матеос Камариотис (на гръцки: Ματθαίος Καμαριώτης) е късновизантийски и гръцки учен от XV век.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в края на XIV - началото на XV век в Солун.[4] Според други данни е роден в 1400 година.[1] Баща му е свещеник, който емигрира в Константинопол по време на последните Палеолози. В Константинопол Матей Камариот преподава философия, като сред учениците му е и бъдещият патриарх Генадий Схоларий. Очевидец е на падането на столицата на Византийската империя в османски ръце и последвалото опустошение.[2] Матей оцелява, но баща му е убит или продаден в робство. Освен баща си, Матей губи майка си, сестра си, брат си, три племенници и други роднини. Дни наред заедно със свои приятели той отчаяно ги търсил по улиците. За някои от тях научава по-късно, че са били убити, докато за трима племенници научава с голям срам, че за да оцелеят, са се отказаха от вярата си и са приели исляма. Въпреки това той намира майка си, сестра и племенника си поробени на различни места и с финансовата помощ и съдействието на приятели успява да ги освободи.[3]
След като Генадий става патриарх на 6 януари 1454 година е създадена Патриаршеската школа в Константинопол и Матей е назначен за неин пръв велик ритор.[2] Въпреки огромния недостиг на ръкописи, унищожени по време на завоеванието, и трудностите от всякакъв вид, породени от завоевателите, той работи неуморно и преподава философия, реторика и граматика. Негови помощници са Йоанис Докеянос, неговият приемник в тази школа Димитрис Кастринос (1490 - 1500) и следващият приемник Мануил Коринтски (от 1500 г.). Автор е на две беседи срещу доктрината за съдбата на Плитон.[3]
Умира в дълбока старост през декември 1490 година.[3]
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Θρηνητικός Λόγος επί τη Αλώσει της Κωνσταντινουπόλεως (Скръбна беседа за падането на Константинопол)
- Συνοπτική παράδοσις της ρητορικής (Кратка традиция на реториката)
- Σύνοψις εκ της ρητορικής Ερμογένους (Синопсис от реториката на Ермоген)
- Λόγοι δύο προς Πλήθωνα περί Ειμαρμένης (Две речи срещу Плетон за Съдбата)
- Εξήγησης εις τα επιστολάς Συνεσίου (Обяснение към писмата на Синесий)
- Ρητορικά Γυμνάσματα (Риторични упражнения)
- Εγκώμιον εις τους τρεις ιεράρχες (Похвала на тримата архиереи)
- Εξήγησις του συμβόλου της πίστεως (Обяснение на символа на вярата)
- Στίχοι ιαμβικοί (Ямбични стихове)
- Επιστολαί (Писма)[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Πούλιος, Χαρίσης. Κατάλογος των εν τοις γράμμασι διαλαμψάντων Μακεδόνων από της καταλύσεως της βυζαντινής αυτοκρατορίας μέχρι της εθνεγερσίας // Μακεδονικόν Ημερολόγιον 3. 1911. σ. 168. (на гръцки)
- ↑ а б в г Σάθας, Κωνσταντίνος. Ματθαῖος Καμαριώτης // Νεοελληνική Φιλολογία: Βιογραφία των εν τοις γράμμασι διαλαμψάντων Ελλήνων, από της καταλύσεως της Βυζαντινής Αυτοκρατορίας μέχρι της Ελληνικής εθνεγερσίας (1453-1821). Tυπογραφία τέκνων Ανδρέου Κορομηλά, 1868. σ. 60–62. (на гръцки)
- ↑ а б в г Διατριβή: Ματθαίος Καμαριώτης: το θεολογικό του έργο: μετά εκδόσεως ανέκδοτων έργων του - Κωδικός: 23093 // Архивиран от оригинала на 2020-10-20. Посетен на 2019-05-15. (на гръцки)
- ↑ Dialetis, Dimitris et al. The Sciences in the Greek Speaking Regions During the 17th and 18th Centuries // Archimedes 2. 1999. DOI:10.1007/978-94-011-4770-5_2. p. 41–71. (на английски)
|
