Масторохория
Масторохория Μαστοροχώρια | |
— историко-географска област — | |
Молиста е типично загорско село | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Пинд |
Географска област | северен Пинд |
Основаване | XVI век |
Масторохория (на гръцки: Μαστοροχώρια) или транслирано на бълг. Майсторохорията (с етим. от итал. Master от лат. Magister и хор/а) е планинския район на северен Пинд, североизточно от Коница, който е разположен на западните склонове на Грамос и Смолика.
През XVII-XX век в района се създават майсторски задруги или еснафи (дюлгерски бригади от по 10-20 души) профилирани в различни строителни занаяти като каменоделци, дърводелци, резбари, дамарзии, даже зографи и агиографи, които строят сакрални сгради по цялата Османска империя, вкл. и извън нея – манастири, църкви, джамии, текета. Тези майстори издигат и къщи, ханове, безистени, казарми, мостове, морски фарове, чешми, мелници, маслобойни и други специфични сгради. От края на XIX век смелите загорски дюлгери предприемат и презморски пътувания до Египет, Етиопия, Судан, Еритрея, Конго, Танганайка, Персия, Ирак, Палестина, Русия (от Одеса до Иркутск и до Владивосток), Франция, Аржентина, САЩ и до Аляска включително. [1]
Селища
[редактиране | редактиране на кода]Почти всички 27 села (според някои и село Фурка – 28) в областта имат (и стари) славянобългарски имена :
настоящо име | настоящо име на гръцки | старо име | Забележки |
---|---|---|---|
Пирсояни | Πυρσόγιαννη | Петро/Петра | седалище на бившия дем; има музей на каменоделството |
Вурбяни | Βούρμπιανη | зидари и резбари | |
Кастаняни | Καστάνιανη | името се среща и като Kастаня, Кастанея с етим. от „кестен“ | |
Пликати | Πληκάτι | каменоделци и майстори на чешми | |
Хионадес (дем Коница) | Χιονάδες | зографи с школа | |
Асимохори | Ασημοχώρι | Лискаци | името се среща още и като Лескаци |
Оксия (дем Коница) | Οξυά | Селце | името се среща още и като Селци |
Кефалохори (дем Коница) | Κεφαλοχώρι | Лупсико, създадено от изоставеното в съседство село Ликорачи | |
Тетокос (дем Коница) | Θεοτόκος | Фитоко (до 1929 г.) | |
Дросопиги (дем Коница) | Δροσοπηγή | Кънчико (до 1955 г.) | дюлгерско на майстори на мостове |
Лангада (дем Коница) | Λαγκάδα | Блисдяни/Блисдияни (до 1927 г.) | с етим. от Лъгадина |
Плая (дем Коница) | Πλαγιά | Зерма (до 1955 г.) | зидари и зографи |
Пиргос (дем Коница) | Πύργος | Страциани (до 1954 г.) | |
Агия Параскеви (дем Коница) | Αγία Παρασκευή | Керасово (до 1954 г.) | занаятчийско |
Амарантос (дем Коница) | Αμάραντος | Изворо (до 1927 г.) | |
Пурния | Πουρνιά | Старичани (до 1928 г.) | името се среща и като Старицани, етно село |
Ганадио | Γανναδιό | манастирско село | |
Молиста | Μόλιστα | Месария | пчелари, градинари, скотовъдци |
Монастири | Μοναστήρι Κόνιτσας | Боцивари | зидари, каменоделци и търговци; традиционно "каменно село" |
Агия Варвара (дем Коница) | Αγία Βαρβάρα | Плевали (до 1928 г.) | |
Ексохи (дем Коница) | Εξοχή | Зелища (до 1919 г.) | |
Пиксария | Πυξαριά | Белтухи (до 1927 г.) | |
Трапеза (дем Коница) | Τράπεζα | Вранища (до 1954 г.) | каменоделци, земеделци и скотовъдци |
Никанорас | Νικάνορας | Кортинища (до 1927 г.); може да е и Къртинища | гръцкото име се среща и като Никанор (Νικάνωρ); селото е изградено върху руините на стар манастир с името Вранища, по който името си носи съседното село Вранища, който манастир според легендата бил подигнат от св. Никанор Завордски |
Пиги (дем Коница) | Πηγή | Пеклари (до 1955 г.) | |
Елевтеро (дем Коница) | Ποκίστα Αιτωλοακαρνανίας | Грижбани (до 1927 г.) | името се среща и като Гризбани |
История
[редактиране | редактиране на кода]В антропогеографски смисъл районът е крайният север на планинския масив на Пинд, на който физикогеографски край е планината Морава. Жителите на областта по османско време са известни с гилдийния си професионален жаргон "кударей/кударитика", неразбираем от всички останали, който служел за опазване на професионалните тайни. Районът на Мастерохорията по време на Втората световна война е епицентърът на битката на Пинд и последен бастион на партизаните по време съпротивата в края на гражданската война в Гърция. [2]