Марулас
Марулас Μαρουλάς | |
Едната от двете венециански кули в селото, разположена в източния му край | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Крит |
Дем | Ретимно |
Надм. височина | 240 m |
Население | 486 души (2011) |
Пощенски код | 74100 |
Телефонен код | +30 28310 |
Марулас в Общомедия |
Марулас (на гръцки: Μαρουλάς) е село в Република Гърция, разположено на остров Крит, дем Ретимно. Намира се на 10 km югоизточно от град Ретимно на 240 m надморска височина.[1]
Според местна легенда селото носи името на пастирката Марула, която докато пасяла стадо овце в околността, открила тук извор с чиста вода. С това име за първи път селото се споменава през 1577 г. от италианския математик и астроном Франческо Бароци, роден също на Крит, в град Ираклио. Днес много сгради в селото датират от времето, когато венецианците владеят острова - както жилищни сгради с бойници, на сводестите врати на някои от които все още стоят венециански гербове, така също и двете оцелели кули, изградени в първата половина на XVII в.,[2] мелницата, многото арки и характерните тесни улички.
Всъщност районът е обитаван още от дълбока древност, тъй като в непосредствена близост до днешното Марулас е открито гробище от следдворцовия минойски период с каменни издълбани гробници, в които са намерени голям брой бронзови съдове, оръжия, керамика, накити, печати и др., които понастоящем са изложени в Археологическия музей на Ретимно.[3]
На хълма над селото е построена църквата Св. Илия, откъдето се открива красива панорама към Критско море.[1]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Според преброяването от 2011 г. населението на Марулас възлиза на 486 жители.[4] През 1923 г. в селото се заселват и бежанци от Мала Азия.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Μαρουλάς
- ↑ Christian Ottersbach: Venezianische Villen und Herrenhäuser auf Kreta, in: Burgen und Schlösser, Zeitschrift für Burgenforschung und Denkmalpflege, hg. vom Europäischen Burgeninstitut der Deutschen Burgenvereinigung, 1/2017, S. 17–31
- ↑ www.rethymno.gr
- ↑ Статистически данни за дем Ретимно за 2011 г.[неработеща препратка]
- ↑ Φίλοι Γιώργου Π. Εκκεκάκη (2013). Αντιδώρημα. Τιμητικός Τόμος, p.230