Направо към съдържанието

Мартина Балева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартина Балева
българска изкуствоведка
Родена
1972 г. (52 г.)
Националност България
Германия
Учила вСвободен Университет Берлин
Научна дейност
ОбластИзкуствознание
Работила вБазелски университет
Университет на Инсбрук
Публикации„Батак като място на паметта“ (2007)

Мартина Балева е българска изкуствоведка и професорка в университета на швейцарския град Базел. От 2019 г. е професорка и в университета в Инсбрук. Специалистка е по изобразително изкуство и визуална история на Източна Европа и Османската империя.

Известна е с това, че изследва пресъздаването на Баташкото клане в произведения на изобразителното изкуство и особено в картината на Антони Пиотровски. Обвинена е, че поставя под съмнение историческото събитие [1], като някои медии твърдят, че „Баташкото клане е мит и жертвите са преувеличени“[2][3], а турското робство мнимо[4][5].

Медийната кампания срещу Балева е политически мотивирана и изследванията на изкуствоведката са инструментализирани за политически цели във връзка с предизборната кампания за Европейския парламент.[6][7]Българската историчка Антонина Желязкова остро осъжда кампанията и я нарича „Безпрецедентна цензура, варварство“[8] Учени и интелектуалци подписват петиция срещу „посегателството срещу свободата на научните изследвания“[9][10].

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Мартина Балева завършва история на изкуството, история на Източна и Югоизточна Европа и класическа археология в Берлинския свободен университет. Защитава докторска степен в Университета Ерланген-Нюрнберг. За дисертацията си „Образът на България. Изобретяването на Балканските нации в изборазителното изкуство на 19 век“[11] е наградена от германското Дружество за Югоизточна Европа, Мюнхен. От 2010 до 2011 г. е научен сътрудник в Академията на науките на Берлин. От 2011 до 2012 г. е стипендиант на колежа „Имре Кертес“ в Йена, Германия. През 2016 г. получава наградата за най-добър преподавател на Базелския университет.[12] От 2005 г. работи по докторат на тема „Изкуство и национализъм на Балканите. Примерът България“[13]. Стипендиантка на фондацията „Алфред Тьопфер“. Била е редактор при научното издателство „Дитрих Раймер Ферлаг“[14].

Спор за Баташкото клане

[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 г. Мартина Балева и Улф Брунбауер от Института за Източна Европа в Берлинския свободен университет твърдят, че американският журналист Макгахан е преувеличавал числото на жертвите в Батак в репортажите си през 1876 г.

През юни 2007 г. Мартина Балева подава жалба в БХК срещу излъченото на 16 юни 2007 г. предаване „Паралакс“ с водещ Валентин Касабов по телевизия СКАТ, в което се обявява наг­ра­да от 1000 лв. за то­зи, кой­то на­ме­ри и пре­дос­та­ви ли­чния ѝ ад­рес в Берлин, как­то и нейна ак­туал­на сним­ка[15].

На 19 май 2011 г. Балева изнася лекция в Хумболтовия университет в Берлин, представяйки темата си „Изкуството и национализмът на Балканите, в частност в България“. Там, според свидетели, е била остро атакувана от екип на телевизия СКАТ, който е снимал без позволение лекцията. Присъстващ на лекцията публикува статия по повод предаване на телевизията, в която разобличава екипа в манипулации на превода и съдържанието на лекцията.[16] В протестна нота до медиите Академията на науките на Берлин и Бранденбург и Хумболтовия университет в Берлин остро осъждат нападките срещу Мартина Балева.[17]

Реакции

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 2008 г. медийните заплахи срещу Мартина Балева по повод „проекта Батак“ се разглеждат от Европейската комисия в Брюксел, която проверява дали българското правителство изпълнява задълженията си по спазването на европейските правни стандарти[18].

Защитници

[редактиране | редактиране на кода]

Под заглавие „Опасно негодувание“ германският всекидневник „Кьолнер щатанцайгер“ публикува статия за дискусиите в България и Германия около Баташкото клане. В публикацията се описват подробно преживяванията на българската историчка Мартина Балева, станала жертва на безпрецедентна медийна кампания в България. В статията се цитира изказване на управителя на медийната група ВАЦ Бодо Хомбах, който се извинява за обидите по адрес на Мартина Балева, отпечатани на страниците на вестниците „Труд“ и „24 часа“, собственост на ВАЦ[19].

Противници

[редактиране | редактиране на кода]

Случаят дава повод на дясно радикалната партия „Атака“ през 2007 г. да внесе промени в Наказателния кодекс, според които проповядването на антидемократична идеология, която поставя под съмнение или се опитва да опровергае по какъвто и да е начин геноцида над българите в исторически обитаваните от тях земи по време на турското владичество, да бъде наказвано с лишаване от свобода от 1 до 5 години или с глоба от 5000 до 50 000 лева.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Baleva, M. Von Basel nach Bursa und zurück. Die Geschichte eines Fotoalbums von Sébah & Joaillier, Wien 2017.
  • "Den Balkan gibt es nicht“: Erbschaften im südöstlichen Europa, Martina Baleva, Boris Previsic (Hg.), Wien: Böhlau, 2016.
  • Baleva, M. Bulgarien im Bild: Die Erfindung von Nationen auf dem Balkan in der Kunst des 19. Wien, Köln, Weimar: Jahrhunderts, Böhlau Verlag, 2012.
  • Image match. Visueller Transfer, 'Imagescapes' und Intervisualität in globalen Bild-Kulturen, заедно с Ингеборг Райхле и Оливер Лероне Шулц, Paderborn: Fink, 2012.
  • Baleva, M. The photographic portrait of Georgi Benkovski, or the de-archiving of the national hero. In: Photo Archives and the Idea of Nation. January 01, 2015, pp. 221 – 238.
  • Baleva, M. National myth Batak – The deconstruction of an image and its consequences [Nationalmythos Batak: Die dekonstruktion eines bildes und die folgen]. Kritische Berichte. 2008, Vol. 2008, Iss. 2, 2008, pp. 21 – 30.
  • Балева, М. & У. Брунбауер. Батак като място на паметта. София: Изток-Запад, 2007.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Мартина Балева.
  1. ↑ „Баташките светци – дело и на „24 часа“, 24chasa.bg, 27 февруари 2011 г.
  2. ↑ „Канонизират жертвите на Баташкото клане“, vsekiden.com, 28 февруари 2011 г.
  3. ↑ Гергана Мишева, „Учени в Германия отричат Баташкото клане“, dnes.dir.bg, 24 април 2007 г.
  4. ↑ Нямало баташко клане, жертвите – преувеличени, а Макгахан пропагандирал, пишат германец и българка, frognews.bg, 24 април 2007.
  5. ↑ Германец и българка отричат Баташкото клане, vesti.bg, 24 април 2007.
  6. ↑ Любослава Русева, „Митът Батак“, или как ни забатачиха в поредната манипулация“, dnevnik.bg, 26 април 2007 г.
  7. ↑ Петър Добрев, Иван Бакалов, „Проф. Иван Илчев: Скандалът с Батак беше политически удобен. Вестниците също са виновни“, e-vestnik.bg, 5 май 2007 г.
  8. ↑ „Антонина Желязкова: Безпрецедентна цензура, варварство“, dnevnik.bg, 26 април 2007 г.
  9. ↑ „Учени от Софийския университет защитиха свободата на изследователите“, dnevnik.bg, 26 април 2007 г.
  10. ↑ „Петиции: кампанията против проекта „Батак като място на паметта“, gate.cas.bg, 2 май 2007 г.
  11. ↑ Bulgarien im Bild: Die Erfindung von Nationen auf dem Balkan in der Kunst des 19. Jahrhunderts, Böhlau Verlag, Wien, Weimar, Köln 2012
  12. ↑ Ehre für gute Lehre: Teaching Excellence Awards 2016 verliehen, сайт на Базелския университет, 24 май 2016.
  13. ↑ Профил на Мартина Балева в Либерален преглед // Архивиран от оригинала на 2019-03-25. Посетен на 2019-03-25.
  14. ↑ Мартина Балева, „Кой (по)каза истината за Батак“, mediapool.bg, 25 април 2007 г.
  15. ↑ „Ахд С-1/2007 г., I-1 състав: Мамаду Мансур Диуф срещу НС „Сигурност“, сайт на Българския хелзинкски комитет.
  16. ↑ Милен Радев, „От лекцията на Мартина Балева“, de-zorata.de, 23 май 2011 г.
  17. ↑ „Protestnote gegen die Diskreditierung einer Berliner Wissenschaftlerin durch den bulgarischen Sender „SKAT TV“ (Протестна нота срещу дискредитирането на берлински учен от страна на българския телевизионен канал СКАТ)“, Die Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften, 28 юни 2011 г.
  18. ↑ „Еврокомисията ще проверява България заради реакцията на медиите по „Проекта Батак“, lex.bg, 25 февруари 2008 г.
  19. ↑ Георги Савчев, „ВАЦ ще контролира „24 часа“ и „Труд“, сгафили със скандала „Батак“, dnes.bg, 20 ноември 2007 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Статии
Интервюта
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Наука“         Портал „Наука“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „София“         Портал „София“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мартина_Балева&oldid=12353118“.