Мария Анна фон Пфалц-Зулцбах
| Мария Анна фон Пфалц-Зулцбах | |
| принцеса на Бавария | |
_by_Jacopo_Amigoni.jpg) | |
| Родена | Мария Анна Йозефа Шарлота фон Пфалц-Зулцбах
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Други титли | пфалцграфиня от Пфалц-Зулцбах |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Баща | Йозеф Карл |
| Майка | Елизабет Августа София фон Пфалц-Нойбургска |
| Братя/сестри | Мария-Франциска фон Зулцбах Елизабет Августа фон Пфалц-Зулцбах |
| Съпруг | Клеменс Франц Баварски |
| Мария Анна фон Пфалц-Зулцбах в Общомедия | |
Мария Анна Йозефа Шарлота фон Пфалц-Зулцбах (на немски: Maria Anna Josepha Charlotte von Pfalz-Sulzbach; * 22 юни 1722, Шветцинген; † 25 април 1790, Мюнхен) от династията Вителсбахи (линия Пфалц-Зулцбах), е пфалцграфиня от Пфалц-Зулцбах и чрез женитба принцеса на Курфюрство Бавария.[1]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]
Тя е втората дъщеря на наследствения принц Йозеф Карл фон Пфалц-Зулцбах (1694 – 1729) и на съпругата му пфалцграфиня Елизабет Августа София фон Пфалц-Нойбургска (1693 – 1728), дъщеря на курфюрст Карл III Филип фон Пфалц-Нойбург. [2]
Мария Анна се омъжва на 17 януари 1742 г. в Манхайм за наследствения принц на Курфюрство Бавария Клеменс Франц Баварски (1722 – 1770) от династията Вителсбахи (линия Бавария-Мюнхен), син на принц Фердинанд Мария Иноценц Баварски (1699 – 1738) и внук на курфюрст Максимилиан II Емануел от Бавария.[3]
След смъртта на курфюрст Максимилиан III Йозеф от Бавария през 1777 г., който е без наследници, Мария Анна е противничка на фамилията Австрия, която има претенции за Долна Бавария. Тези претенции са признати от новия курфюрст Карл Теодор, който също няма наследници, на 15 януари 1778 г. в договор с Австрия. Мария Анна събира патриоти и се обръща лично за помощ към Фридрих Велики и към император Йозеф II. Тя и нейните привърженици протестират официално на 6 февруари 1778 г. и обявяват договора от 15 януари 1778 г. за невалиден.
Мария Анна се омъжва тайно на 10 юни 1780 г. за нейния рентмайстер Андреас Андрé, който ѝ служи като куриер и затова курфюрст Карл Теодор го заточава доживотно в нейното имение Риден.[4]
Мария Анна умира 25 април 1790 г. в Мюнхен на 67 години. Сърцето ѝ е погребано отделно и се намира в Гнаденкапелата на Алтьотинг.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Мария Анна и Клеменс Франц имат един син и три дъщери, които умират в деня на раждането им:
- Мария (*/† 30 септември 1748, Мюнхен)
- син (*/† 31 май 1754, Мюнхен)
- Мария Анна (*/† 28 януари 1755, Мюнхен)
- син (*/† 23 юни 1756, Мюнхен)
В литературата
[редактиране | редактиране на кода]Животът на Мария Анна е описан в романа от 1931 г. Die Dame mit dem Samtvisier на писателя Хорст Волфрам Гайслер.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Maria Anna, Pfalzgräfin von der Pfalz, gw.geneanet.org/
- ↑ Stammtafel 14, Pfälzer Wittelbacher
- ↑ Wittelsbach 11, genealogy.euweb.cz
- ↑ Johannes Theil: ... Unter Abfeuerung der Kanonen. Gottesdienste, Kirchenfeste und Kirchenmusik in der Mannheimer Hofkapelle nach dem Kurpfälzischen Hof- und Staatskalender. Books on Demand, Norderstedt 2008, ISBN 978-3-8370-2545-3, S. 140.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans Rall: Wittelsbacher Lebensbilder von Kaiser Ludwig bis zur Gegenwart, München 1976
- Josef Anton Messmer u. a.: Das bayerische Nationalmuseum. Mit Abbildungen und Plänen. Wolf & Sohn, München 1868, S. 355f.
- August Rosenlehner: Maria Anna Josepha, Herzogin in Baiern. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 52, Duncker & Humblot, Leipzig 1906, S. 196 – 201.
- Alois Schmid: Maria Anna, Herzogin von Bayern, geborene Pfalzgräfin von Pfalz-Sulzbach. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 181 f.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Herzogin Maria Anna von Bayern (1722 – 1790), „Retterin Bayerns“, Internet Archive