Направо към съдържанието

Мария-Деспина Палеологина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария.

Мария-Деспина Палеологина
Μαρία Παλαιολογίνα
съпруга на владетеля на Илханата
Портрет на Мария-Деспина в църквата „Христос Спасител“ в Истанбул
Портрет на Мария-Деспина в църквата „Христос Спасител“ в Истанбул

Родена
Починала
Семейство
БащаМихаил VIII Палеолог
МайкаДипловатацина
Братя/сестриАндроник II Палеолог
Ирина Палеологина
Евдокия Палеологина
Ефросина Палеологина
Анна Палеологина
Теодор Палеолог
СъпругАбага хан
ДецаТеодора Архантлун
Мария-Деспина Палеологина в Общомедия

Мария-Деспина Палеологина (на гръцки: Μαρία Δέσποινα Παλαιολογίνα; на персийски: دسپنه خاتون, Деспина̀-хату̀н) е византийска принцеса и съпруга на монголския хан Абага хан (1234 – 1282).

Мария-Деспина е незаконна дъщеря на византийския император Михаил VIII Палеолог (упр. 1258 – 1282), от Дипловатацина.

Хулагу хан, чийто Илханат обхващал част от земите на днешна Турция, Иран и Пакистан, за да закрепи традиционно добрите отношения с Византия, пожелава да се сроди с византийското императорско семейство, като приеме в харема си принцеса от Палеолговия род. За тази цел ханът започва преговори с император Михаил VIII Палеолог, който решил да изпрати на Хулагу хан незаконната си дъщеря Мария-Деспина[1][2]. Сестрата на Мария-Деспина – Ефросина Палеологина, която също е незаконна дъщеря на Михаил VIII Палеолог, е дадена за съпруга на Ногай, хан на Златната орда. И двамата монголски владетели са известни с толерантното си отношение към християните, живеещи във владенията им[3].

Мария-Деспина напуска Константинопол през 1265 г., придружена от игумена на манастира „Пантократор“[4] и от патриарха на Антиохия, Евтимий[1]. Когато пристигат в столицата на Илханата, те разбират, че Хулагу-хан е починал. Това налага Мария-Деспина да бъде омъжена за неговия син и наследник Абага хан. В монголския Илханат Мария-Деспина води благочестив живот и се ползва със значително влияние върху политиката и религиозните възгледи на монголите, голяма част от които вече били християни-несториани. Водач на монголските християни дотогава е другата съпруга на Абага хан, Дукуз хатун, която също е християнка. След нейната смърт през 1265 г. Мария-Деспина заема мястото ѝ на покровителка на християните в Илханата и е наречена от монголците Деспина-хатун[5].

Мария-Деспина пребивава в Илханата в продължение на 15 години до смъртта на Абага хан, който е отровен от брат си Ахмед[6]. След смъртта на съпруга си Мария-Деспина се завръща в Константинопол.

След завръщането на Мария-Деспина във Византия, брат ѝ, император Андроник II Палеолог, предлага ръката ѝ на монголския княз Чарбанда, управител на Персия и бъдещ хан на Монголския илханат. В замяна на ръката ѝ Чарбанда обещава да подкрепи Византия с тридесетхилядна войска в борбата ѝ срещу османските турци, които заплашвали да превземат град Никея. Андроник II изпраща Мария-Деспина в Никея, за да окуражи защитниците на града и да съдейства за ускоряването на преговорите с монголските пратеници, които по това време се намирали в Никея. Мария-Деспина дори се среща с турския султан Осман I, когото заплашва с монголските войски. Разбрал какво му готвят ромеите, Осман I обсажда и превзема крепостта Трикока[7], която държала подстъпите към Никея, преди монголските войски да достигнат до града.

Разгневен, Андроник II отзовава сестра си обратно в Константинопол, разтрогнал годежа ѝ за Чарбанда, и я принудил да се замонаши в константинополския манастир „Панагиотиса“, на който Мария-Деспина е и ктиторка. Приела монашеското име Мелания, Мария-Деспина остава в манастира до края на живота си. След смъртта на Мария-Деспина църквата на манастира, носеща името Дева Мария, започва да се нарича Църквата на Св. Мария Монголска[8][9], въпреки че Мария-Деспина никога не е била канонизирана за светица от Православната църква. По-късно турците наричат храма „Кървавата църква“ (на турски: Kanli Kilise), заради голямото клане, което било извършено в нея при превземането на Константинопол през 1453 г. След падането на града с разрешение на султан Мехмед II в църквата „Света Мария Монголска“ продължили да се отслужват християнски литургии.

В преддверието на църквата „Христос Спасител“ в Истанбул е запазен портрет на Мария-Деспина, на който тя е изобразена като монахиня[10].

  1. а б Runciman, p. 320
  2. p. 453
  3. Van Millingen, 272
  4. Van Millingen, 273
  5. Runciman, p. 332
  6. Van Millingen, 274
  7. Van Millingen, 275
  8. Janin, p. 213
  9. ”Istanbul”, p.111
  10. Source
  • ”Istanbul”, Guides Voir, Hachette, 2003, ISBN 2-01-243633-1
  • Jean Richard, „Histoire des Croisades“, Fayard, ISBN 2-213-59787-1
  • Van Millingen, Alexander. Byzantine Churches of Constantinople. London, MacMillan & Co, 1912.
  • Steven Runciman (1987 (first published in 1952 – 1954)). A History of the Crusades 3. Penguin Books. ISBN 978-0-14-013705-7
  • Janin, Raymond (1953). La Géographie ecclésiastique de l'Empire byzantin. 1. Part: Le Siège de Constantinople et le Patriarcat Oecuménique. 3rd Vol.: Les Églises et les Monastères. Paris: Institut Français d'Etudes Byzantines.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Despina Palaiologina и страницата „Мария Деспина Монгольская“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.