Марика Гомбитова

Марика Гомбитова Marika Gombitová
Марика Гомбитова през 2016 г.
Информация
Родена	Мария Гомбитова 12 септември 1956 г. Турани на Ондава, Чехословакия
От	Словакия
Стил	поп, поп рок, електронна музика
Професии	певица, композиторка, музикантка
Инструменти	пиано, китара, хармоника, бонго
Активност	от 1975 г.
Музикален издател	„Опус“, „Джъмбо“, „Юнивърсъл“, „Монитор“
Свързани изпълнители	„Модус“, Ян Лехотски, Мирослав Жбирка, Вашо Патейдъл
Уебсайт	www.marikagombitovaofficial.com Страница в IMDb
Марика Гомбитова в Общомедия

Ма̀рика Го̀мбитова (на словашки: Marika Gombitová; Турани на Ондава, 12 септември 1956 г.) е словашка певица, композиторка и музикантка.

Започва певческата си кариера като вокалистка на група „Модус“, а през 1977 г. продължава самостоятелно. Представя се на значими за времето си фестивали както в родната си страна, така и в чужбина, включително и в България.

През ноември 1980 г. пострадва в пътно произшествие, вследствие на което осакатява от седмия прешлен надолу и остава инвалидка. След частичното си възстановяване продължава да развива дейността си.

Биография

Ранен живот и първи записи

Родена е в селцето Турани на Ондава в източната част на тогавашна Чехословакия. Тя е седмото дете в семейството на цигуларя и органист Михал Гомбит и съпругата му Маргита Гомбитова (с моминска фамилия Новотнякова). Две от по-големите ѝ сестри – една от които се казва Мария – умират от хипотермия.

На 9-годишна възраст започва да взема уроци по пиано в Народното училище за изкуство в близкия град Стропков, а когато е на 13, пее с двама от братята си в любителската група „Матадор“. След като не е приета в Музикалното училище, започва да учи машиностроителство в Средното промишлено училище в Кошице. Докато е в гимназията, от 1971 до 1973 г. участва в любителския състав „Профили“. Не след дълго става солистка на танцовите оркестри на Юрай Сабадош и Юлиус Олайош за известно време.

През 1975 г. записва първите си песни Karta („Карта“) и Nájdem hviezdu („Ще намеря звезда“) към Словашкото радио в Кошице.

Краят на 70-те години. Група „Модус“ и самостоятелна кариера

Следващата година получава предложение от фронтмена на „Модус“ Ян Лехотски да се присъедини към групата му. След зрелостния си изпит се премества да живее в Братислава и участва в Словашката телевизия с написаните от него песни Lúčenie („Раздяла“) и Túto pieseň spievam vám („Тази песен я пея за вас“) в предаването Chvíľa pre pesničku („Време за песен“) през 1976 г. След това издава няколко краткосвирещи плочи като беквокалистка на „Модус“.

На 12-ото издание на фестивала „Братиславска лира“ през 1977 г. групата печели I награда („Златна лира“) с песента Úsmev („Усмивка“), в която Лехотски, Мирослав Жбирка и Миро Йевчак. След това певицата издава дебютната си малка плоча, включваща песните Boľavé námestie („Болен площад“) и Ty vieš, mama („Ти знаеш, мамо“), съпровождана от „Модус“. Появява се в анкетата „Златен славей“ на списание „Млади свет“, класирайки се на 46-о място в категорията за най-популярна певица в Чехословакия за 1977 г., а „Модус“ заема 6-о място в категорията за най-популярна група.

Вторият ѝ самостоятелен сингъл, включващ Študentská láska („Студентска любов“), е издаден през 1978 г. Песента печели две награди на „Братиславска лира“, след като се класира като най-продавана малка плоча в Словакия, а през септември участва на 7-ото издание на Международния шлагерен фестивал в Дрезден (ГДР) и печели Наградата на комитета за радио на Министерския съвет на ГДР за изпълнението си на немската ѝ версия Studentenliebe (на същото издание участва и Маргарита Хранова с Unruhe („Неспокойство“, немска версия на „Устрем“). През тази и следващите две години заема съответно 4-то, 3-то и 2-ро място в „Златен славей“.

Записва четири песни за саундтрака на излезлия през 1979 г. комедиен филм Smoliari („Загубеняци“). След като предоставя гласа си за песните от албума On a ona („Той и тя“) на прогресив рок групата „Колегиум Музикум“, през февруари 1979 г. започва работа по дебютния едноименен албум на „Модус“, а междувременно издава и първия си самостоятелен албум, озаглавен Dievča do dažďa („Момиче за дъжд“). През юни тя и „Модус“ участват на „Златният Орфей“ в Слънчев бряг, През тези години групата изнася множество концерти и турнета из Чехословакия, но и в Унгария, неколкократно в Полша, ГДР, Югославия, СССР, Виетнам и Лаос.

80-те години. Пътно произшествие и нататъшни успехи

През юни 1980 г. печели „Бронзова лира“ за Tajomstvo hier („Тайната на игрите“) в дует с Ян Лехотски. Играе главната роля в телевизионния мюзикъл Neberte nám princeznú („Не ни взимайте принцесата“, реж. Мартин Хофмайстер) заедно с Мирослав Жбирка и Марие Ротрова и изпълнява няколко от песните от саундтрака към него. С песните Vyznanie („Изповед“) от първия ѝ албум и Chcem sa s tebou deliť („Искам да споделя с теб“) се явява на Международния музикален фестивал в Сопот (Полша) през август и е удостоена с I награда в международния конкурс наравно с Николай Гнатюк от СССР, който представя „Танец на барабане“ („Танц върху барабана“). На 30 ноември вследствие на пътно произшествие на връщане от концерт в Бърно осакатява от седмия прешлен надолу, с което остава прикована за инвалидна количка.

Въпреки несполуката продължава да развива наситена творческа и концертна дейност. Записва поредица от албуми, някои от които са и с английска версия, а двете турнета Mince na dne fontán и Adresa ja, adresa ty продължават общо пет сезона. Обикаля цяла Чехословакия и четири пъти разпродава концерти в Голямата зала на двореца „Луцерна“ в Прага.

Марика Гомбитова през 2019 г.

В двойния албум Mince na dne fontán („Монети на дъното на фонтаните“) от 1983 г. първата половина от песните са нейно дело, а другата – на Ян Лехотски. За него печели наградата „Златен герб“ на звукозаписното дружество „Опус“ за най-добър албум на годината. През 1984 г. издава петия си албум №5, в който е авторка на всички песни. Записва и английска версия на албума. В следващия си албум, Ateliér duše („Ателие на душата“) от 1987 г., който записва с Вашо Патейдъл, включва и дует с Карел Гот – Neznámy pár („Незнайна двойка“).

От 90-те години нататък

В средата на 1989 г. има възможността да пее със Стиви Уондър по време на джемсешън след концерта му в Братислава. В дните на Нежната революция работи по албума Kam idú ľudia? („Къде отиват хората?“), издаден през следващата година. Заглавната песен от него посвещава на Стиви Уондър.

През 2016 г. в съавторство с Мирослав Грацлик издава биографията си Úlomky spomienok („Отломки от спомени“).

На 1 януари 2018 г. тогавашният президент Андрей Киска ѝ връчва отличието „Прибинов кръст“ I степен за особени заслуги в културното развитие на Република Словакия в областта на поп музиката.

Дискография

Студийни албуми

• 1979 – Dievča do dažďa
• 1979 – Modus (с „Модус“)
• 1980 – Modus (английска версия)
• 1980 – Balíček snov (с „Модус“)
• 1981 – Rainy Day Girl (английска версия на Dievča do dažďa)
• 1981 – 99 zápaliek (с „Модус“)
• 1981 – Môj malý príbeh
• 1982 – Slnečný kalendár
• 1983 – Mince na dne fontán
• 1983 – Záhradná kaviareň (с „Модус“)
• 1984 – My Friend the Tree
• 1984 – №5
• 1985 – №5 (английска версия)
• 1986 – Voľné miesto v srdci
• 1987 – Ateliér duše
• 1990 – Kam idú ľudia?
• 1994 – Zostaň

Сборни албуми

• 1985 – Moje najmilšie
• 1993 – Polnočné otázky (16 naj/1984 – 1993)
• 1998 – The Best of the Best
• 2005 – Gold
• 2007 – Vyznanie
• 2010 – Duetá
• 2021 – Zem menom láska

Филмография

• 1978 – Smoliari („Загубеняци“, реж. Душан Кодай) – Мира (гласова роля)
• 1981 – Neberte nám princeznú („Не ни взимайте принцесата“, реж. Мартин Хофмайстер) – Катка
• 1986 – Pa a Pi („Па и Пи“, реж. Мирослав Собота и Далимил Коутек) – гласова роля

Библиография

• 2016 – Úlomky spomienok („Отломки от спомени“, написана в съавторство с Мирослав Грацлик), ISBN 9788055152080

Награди и отличия

„Братиславска лира“ (Чехословакия)

• 1977 – I награда („Златна лира“) заедно с група „Модус“ за песента Úsmev
• 1978 – I награда („Златна лира“) за Študentská láska в националния и международния конкурс
• 1979 – II награда („Сребърна лира“) за Vyznanie
• 1980 – III награда („Бронзова лира“) за Tajomstvo hier в дует с Ян Лехотски в националния конкурс

„Златен славей“ (Чехословакия), „Славей“ (Словакия)

• 1979, 1981 – III награда („Бронзов славей“)
• 1980, 1982, 1983 – II награда („Сребърен славей“)
• 1997, 1998 – I награда („Златен словашки славей“)
• 1998, 2000, 2001, 2002, 2005 – II награда („Сребърен словашки славей“)
• 1999, 2006 – III награда („Бронзов словашки славей“)

„Личност на телевизионния екран“ (Словакия)

• 2000 – 3-то място
• 2001 – 1-во място
• 2005, 2014 – 2-ро място

Други

• 1978 – Награда на Държавния комитет за радио на Съвета на министрите в ГДР за песента Studentenliebe на Международния шлагерен фестивал в Дрезден, ГДР
• 1980 – I награда за Vyznanie и Chcem sa s tebou deliť в международния конкурс на Международния музикален фестивал в Сопот, Полша
• 2018 – „Прибинов кръст“ I степен за особени заслуги в културното развитие на Република Словакия в областта на поп музиката

Външни препратки

• Официален уебсайт

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Marika Gombitová и страницата Marika Gombitová в Уикипедия на словашки и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.