Мариана Аламанчева

Мариана Аламанчева
	Мариана Аламанчева
българска актриса
Родена	Мариана Ивайлова Аламанчева 23 май 1941 г. София, Царство България
Починала	15 януари 2018 г. (76 г.) София, Република България
Националност	България
Учила в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	1964 – 90-те години
Семейство
Съпруг	Дечо Таралежков - втори съпруг
Деца	Зорница Аламанчева
Уебсайт	Страница в IMDb

Мариана Ивайлова Аламанчева е българска актриса.

Биография

Родена е в София на 23 май 1941 г. Първоначално завършва електротехникум С.М.Киров, а след това и актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г. в класа на професор Желчо Мандаджиев.

Актриса от Сатиричен театър „Алеко Константинов“ от 1967 година. Играла е в Драматичен театър „Йордан Йовков“ в Толбухин, но в репертоара на Сатирата има 41 роли.

Мариана Аламанчева остава завинаги като „Кака Мариана“ в култовото за 60-те години предаване „Сладкарница „Захарно петле“.

Участва и във фестивала „Златният кос“ (1975) с песента „Ела“ на Димитър Симеонов, по текст на Васил Сотиров.

Прави запомнящи се роли във филмите „Селянинът с колелото“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1975), „Не си отивай!“ (1976), „Баш майсторът фермер“ (1981), „Мъже в командировка“ (1968) и др.

Аламанчева е сред артистите в популярните мюзикъли на Българската национална телевизия „Криворазбраната цивилизация“ (1974) по класическата пиеса на Добри Войников и „Вражалец“ (1976) по Ст. Л. Костов.

През 2017 г. е отличена от Министерството на културата с почетно отличие „Златен век“ в категория „Звезда“.^[1]

Работи и записва в Българското национално радио.

Умира на 15 януари 2018 г.,^[2] 7 месеца след смъртта на дъщеря си Зорница през юни 2017 г.^[3]

Награди и отличия

Златен век в категория „Звезда“ от Министерството на културата (София, 2017)

Театрални роли

„Седмо: кради по-малко“ (Дарио Фо)
„Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита с китка накичена“ (Никола Русев)
„Сако от велур“ - Дерменджиева
„Рейс“ (Станислав Стратиев) - жената
„Семейство Тот“ (И. Йоркейн) - госпожа Тот
„Голямото чистене“ (Й. Чурка)
„Сватба“ (Елиас Канети) - Гретхен ^[4]
„Автобиография“ (1977) (Бранислав Нушич)

Телевизионен театър

„Вражалец“ (1976) (Ст. Л. Костов), мюзикъл, 2 части, Втора реализация - Босилка
„Ловчанският владика“ (1975) (Теодосий Икономов) - мюзикъл
„Лисичета“ (1975) (Лилиян Хелман)
„Криворазбраната цивилизация“ (1974) (Добри Войников) - Марийка
„Война в джунглата“ (1974) (Димитър Подвързачов)
„Весела антология“ (1970) (Иван Вазов)
„12 стола“ (1969) (Илф и Петров)
„Албена“ (1968) (Йордан Йовков) - Албена

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Роля
1989	Три срещи със загадъчното	3	лаборантката Ренета
1981	Баш майсторът фермер		ветеринарен лекар
1977	Година от понеделници
1977	Темната кория		Анастасия
1975	Два диоптъра далекогледство		длъжностното лице в ритуалната зала
1976	Не си отивай!		учителката Петранска
1975	До татко на фронта		Надежда Андреева, майката на Мишо
1974	Последният ерген
1974	Селянинът с колелото		Танчето
1974	На живот и смърт	3	Цвета
1972	Тихият беглец		медицинската сестра
1970	С особено мнение
1969-1971	На всеки километър	26	Ани, племенничка на леля Мишу (в 26-а серия, 1971)
1969	Свобода или смърт
1968	Мъже в командировка	3 нов.	художничката Виолета (в 3-та новела: Епизодът)
1967	Шведските крале		Валя, технически ръководител на обекта
1964	Невероятна история

Източници

↑ „Снимка на деня: Актрисата Мариана Аламанчева, поетът Найден Вълчев и техните награди“, в-к „Дневник“, 29 септември 2017 г.
↑ „Мариана Аламанчева намерена в кома, не успяват да я спасят“, в-к „24 часа“, 15 януари 2018 г.
↑ „Черна година за бате Николай и Мариана Аламанчева“, в-к „24 часа“, 20 ноември 2017 г.
↑ Памет за Мариана Аламанчева в „Артефир“, 16 януари 2018 г.

Външни препратки

[dnevnik.bg-1] „Снимка на деня: Актрисата Мариана Аламанчева, поетът Найден Вълчев и техните награди“, в-к „Дневник“, 29 септември 2017 г.

[2] „Мариана Аламанчева намерена в кома, не успяват да я спасят“, в-к „24 часа“, 15 януари 2018 г.

[3] „Черна година за бате Николай и Мариана Аламанчева“, в-к „24 часа“, 20 ноември 2017 г.

[4] Памет за Мариана Аламанчева в „Артефир“, 16 януари 2018 г.

[1]

[2]

[3]

[4]