Маргарита III Фландърска

Маргарита III Фландърска
Marguerite III de Flandre
	Маргарита III Фландърска Marguerite III de Flandre
I. херцогиня на Бургундия; II. графиня на Фландрия
	Портрет на Маргарита III Фландърска от неизвестен художник
Родена	13 април 1350 г. Брюге, Франция
Починала	16 март 1405 г. (54 г.) Арас, Франция
Погребана	Лил, Франция
Управление
Период	I. 14 май 1357 – 21 ноември 1361 и 19 юни 1369 – 27 април 1404; II. 30 януари 1384 – 16 март 1405
Други титли	графиня на Невер, Ретел, Артоа;; пфалцграфиня на Бургундия
Герб
Семейство
Род	Дампиери по рождение; Валоа-Бургундия по брак
Баща	Лудвиг II
Майка	Маргарета Брабантска
Братя/сестри	Природениː; няколко полубратя
Съпруг	Филип I (1356); Филип II (19 юни 1369)
Деца	Жан Безстрашни; Карл Бургундски; Маргарита Бургундска; Луи Бургундски; Катарина Бургундска; Бона Бургундска; Мария Бургундска; Антон Бургундски; Филип II Бургундски
	Маргарита III Фландърска в Общомедия

Маргарита III Фландърска, още Маргарита Дампиер или Маргарита Малска (на френски: Marguerite III de Flandre, на нидерландски: Margaretha van Male; кръстена 13 април 1350, Мале; † 16/21 март 1405, Арас), от Дом Дампиер е от 1384 до 1405 г. графиня на Фландрия (като Маргарита III), на Артоа (като Маргарита II), Бургундия (като Маргарита II), графиня на Невер (1384 – 1385 като Маргарита I), графиня на Ретел (1384 – 1402) и чрез женитба два пъти херцогиня на Бургундия.

Произход

Тя е единствената дъщеря и наследница на графа на Фландрия Лудвиг II (* 1330, † 1384) и на съпругата му Маргарета Брабантска (* 1323, † 1368), дъщеря на херцог Йохан III от Брабант от род Регинариди. Има няколко полубратя.

Биография

На 14 май 1357 г., на 7-годишна възраст, Маргарита се омъжва за Филип I, внук и наследник на херцога на Бургундия Одо IV. Филип е граф на Бургундия и Артоа, херцог на Бургундия (1350 – 1361) и става граф на Оверн и Булон (1360 – 1361). Филип I умира от чума през 1361 г., без да може да живее с нея.

След смъртта на Филип кралят на Франция Жан II Добрият изявява претенции към Херцогство Бургундия за Кралство Франция чрез наследство (bona vacantia). През 1364 г. Филип II Смелият (* 1342, † 1404), най-малкият син на крал Жан II, получава херцогството и се жени за Маргарита през 1369 г.

Когато бащата на Маргарита умира през 1384 г., тя и Филип II наследяват графствата Артоа, Бургундия, Фландрия, Невер и Ретел. Филип умира през 1404 г., а Маргарита умира на следващата година. С нейната смърт Дом Дампиер умира и Графство Фландрия губи своята (относителна) независимост в полза на Бургундия. То попада под управлението на нейния син Жан Безстрашни, а по-късно на Хабсбургската династия.

Брак и потомство

Омъжва се два пътиː

∞ 1. 1357 за Филип I Бургундски (* август 1346, † 21 ноември 1361), граф на Бургундия и Ароа, херцог на Бургундия, граф на Оверн и на Булон, от когото няма деца

∞ 14 май 1357 за Филип II Бургундски (* 15 януари 1342, Понтуаз, Франция; † 27 април 1404, Хале, Белгия), херцог на Бургундия (1363 – 1404), от когото има пет сина и четири дъщери:

Жан Безстрашни (* 1371, † 1419), херцог на Бургундия, ∞ за Маргарета Баварска (* 1363, † 1423)
Карл Бургундски (* март 1372, † 13 юли 1373)
Маргарита Бургундска (* октомври 1374, † 8 март 1441), чрез брак графиня на Холандия, ∞ за Вилхелм II (* 1365, † 1417), граф на Холандия
Луи Бургундски (* май 1377, † 10 януари 1378)
Катарина Бургундски (* 1378, † 1425), чрез брак херцогиня на Австрия, ∞ за Леополд IV (* 1371, † 1411), херцог на Австрия
Бона Бургундска (* 1379, † 10 септември 1399)
Мария Бургундска (* август 1386, † 3 октомври 1422), чрез брак графиня на Савоя, ∞ за Амадей VIII (* 1383, † 1451), граф на Савоя, по-късно папа като Феликс V
Антон Бургундски (* 1384, † 1415), херцог на Брабант и Лимбург, ∞ 1. за Йохана Люксембургска (* 1380/85, † 1407); 2. за Елизабета от Гориция (* 1390, † 1451)
Филип II Бургундски (* 1389, † 1415), граф на Невер, ∞ 1. за Изабела дьо Куси († 1411); 2. за Бона д'Артоа (* 1396, † 1425)

Децата на Маргарита
Жан Безстрашни
Маргарита
Катерина
Мария Савойска
Антоан
Филип

Наследство

Основната линия на Дом Дампиер завършва с Маргарита III. Дампиер, първоначално само графове на Фландрия, успяват чрез умна брачна политика да наследят графствата Невер (1280) и Ретел (1328). Чрез нейната баба, дъщеря на френския крал Филип V, графствата Артоа и Бургундия („Франш Конте“) са добавени към това (1382 г.). Тези земи трябва да осигурят ядрото на владенията на Дом Валоа-Бургундия, които, заедно с Херцогство Бургундия, трябва да им осигурят мощна база, за да оспорят управлението на техните братовчеди, кралете на Франция от Династия Валоа през XV век.

Нейният най-голям син Жан Безстрашния наследява баща ѝ Луи като граф на Невер през 1384 г., съпруга ѝ през 1404 г. като херцог на Бургундия, а нея като граф на Бургундия, граф на Артоа и граф на Фландрия. През 1406 г. нейният по-малък син Антон наследява Брабант и Лимбург. Първоначално Невер и Ретел са дадени приживе на нейните най-големи синове Жан (Невер) и Антон (Ретел), но след възкачването на трона на херцогството на Жан Невер отива при най-малкия ѝ син Филип. Ретел е даден на Филип през 1402 г., когато става ясно, че Антон ще наследи Брабант.

Резиденции

В Бургундия замъкът Жермол (Château de Germolles), предложен на Маргарита Фландърска от Филип II Смели през 1381 г., е превърнат от херцогинята на Бургундия в разкошен селски имот. Това е голяма правоъгълна сграда, заобиколена от ров, който огражда двор. Южното и източното крило съдържаха жилищните апартаменти, докато в западното крило са приемните. Маргарита, като енергична и любителка на провинцията, решава да развие в имението някои селски дейности, които биха създали приятна среда около тази любима нейна резиденция, както и да развие местното селско стопанство и да осигури известен доход за поддръжката на владението. Така тя кара да засадят голяма розова градина, а венчелистчетата са изпратени във Фландрия, за да бъдат използвани за направата на розова вода. До голяма степен запазен, замъкът днес е един от най-добрите примери за княжески резиденции във Франция в края на Средновековието.

Източници

J. Richard: Margarete 15), in: Lexikon des Mittelalters, Bd. 6 (1993), Sp. 239.
Marguerite de Flandre, in: Nouvelle Biographie Générale, Bd. 33 (1860), Sp. 596f.
Alphonse Wauters: Marguerite de Flandre, in: Biographie nationale de Belgique, Bd. 13 (1894 – 1895), Sp. 632 – 636.
Bauer-Smith, Charlotte (2004). „Mapping Family Lines: A Late Fifteenth Century Example of Genealogical Display“. In Biggs, Douglas L.; Michalove, Sharon D.; Reeves, Albert Compton (eds.). Reputation and Representation in Fifteenth Century Europe. Brill.
Blockmans, Wim; Prevenier, Walter (1999). Peters, Edward (ed.). The Promised Lands: The Low Countries Under Burgundian Rule, 1369 – 1530. Translated by Fackelman, Elizabeth. University of Pennsylvania Press.
Boffa, Sergio (2004). Warfare in Medieval Brabant, 1356 – 1406. Boydell & Brewer.
Nicholas, David M (1992). Medieval Flanders. Routledge.
Nolan, Cathal J. (2006). „Duchy of Burgundy“. The Age of Wars of Religion, 1000 – 1650: An Encyclopedia of Global Warfare and Civilization. Vol. 1. Greenwood Publishing.
Ormrod, W. Mark (2011). Edward III. Yale University Press.
Vaughan, Richard (2005). Philip the Bold: The Formation of the Burgundian State. The Boydell Press.

Външни препратки

Биография (нем.)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margaret III, Countess of Flanders в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.