Направо към съдържанието

Манолис Глезос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Манолис Глезос
Μανώλης Γλέζος
гръцки политик

Роден
Починал
30 март 2020 г. (97 г.)
ПогребанПърво атинско гробище, Гърция

НаградиЛенинска награда за мир (1963)
Международна награда за мир (1959)
Политика
ПартияОбщогръцко социалистическо движение
Единна демократическа левица
Коалиция на левите движения и екологията
Коалиция на радикалната левица
Комунистическа партия на Гърция
Депутат в Гръцкия парламент:
Семейство
Деца2

Подпис
Уебсайт
Манолис Глезос в Общомедия
Издигането на знамето със свастиката над Атинския акропол в началото на май 1941 г.

Манолис Глезос (на гръцки: Μανώλης Γλέζος), роден на 9 септември 1922 г. в Апирантос на остров Наксос, е ляв гръцки политически деец, писател и символ на гръцкото антифашистко движение. Лауреат на съветската Международна ленинска награда „За укрепване на мира между народите“. Осъждан е на смърт 4 пъти (1948, 1949 и др.), 16 г. е бил в затвор.

М. Глезос е най-вече известен с това, че в нощта на 30 срещу 31 май 1941 г. заедно с неговия другар Апостолос Сантас сваля знамето със свастиката от пилона пред Атинския акропол. Ген. Шарл де Гол го нарича „първия партизанин през Втората световна война“.

Глезос е затварян заради политическите му убеждения и дейност от режима на профашисткия диктатор на Гърция по онова време Йоанис Метаксас, арестуван е и измъчван от германски и италиански окупационни войски.

След войната продължава активната си политическа дейност, бил е редактор и главен редактор на вестник на Гръцката комунистическа партияРизоспастис“ до закриването му през 1947 г.

Избиран е за депутат през 1951 и 1961 г. (докато е в затвора, но мандатът му е анулиран) от Единната демократическа левица (ЕДА), както и през 1981 и 1985 г. Оглавява листата на Коалицията на левицата през 2002 г. и е избран за депутат.

Избран е от ПАСОК за член на Европейския парламент (1984), но го напуска през 1986 г. Оглавява Единната демократическа лява партия от 1984 до 1989 г.

  • Ригас Э. Рыцарь Акрополя (в защиту Манолиса Глезоса). – М.: Политиздат, 1959. – 46 с.
  • Витин М. Г. Манолис Глезос // Вопросы истории, № 9, Сентябрь 1967. – C. 141 – 154