Добровец (манастир)

Манастир Добровец
Mănăstirea Dobrovăţ
	Манастир Добровец Mănăstirea Dobrovăţ
	Църквата „Пришествие на Светия Дух“
	Местоположение
Вид на храма	православен манастир
Страна	Румъния
Населено място	с. Добровец, окръг Яш
Религия	православие
Епархия	Яшка архиепископия
Основател	Стефан Велики
Изграждане	1503 – 1504 г.
Статут	мъжки манастир
Състояние	действащ манастир
	Манастир Добровец в Общомедия

Добровец или Добровецки манастир (на румънски: Mănăstirea Dobrovăţ) е действащ православен мъжки манастир в Румъния, в с. Добровец, окръг Яш, разположен на около 40 км югоизточно от гр.Яш. Манастирът е основан през 1503 г. от молдовския княз Стефан Велики (1457-1504).

История

В края на XIV век в близост до съвременния манастир съществува манастира „Преображение Господне“, на когото през 1499 г. Стефан Велики дарява 3 села в долината на река Добровец. На 27 април 1503 г. Стефан Велики започва строителлството на нова каменна църква писметена на Пришествието на Светия Дух, около която се изгражда и новия манастирски комплекс, за което свидетелства запазения надпис на западната стена на църквата. През октомври 1503 г. молдовския княз дарява на новия манастир и 5 от близките села.

През 1607 г. княз Симеон Могила (1606-1607) построява до църквата Свети Дух по малък храм, в който е погребан починалия му син Павел. Храмът се срива през 1986 г., но през 1992 г. е възстановен; като архитектура той е близък до главната манастирска църква.

През 1651 г. молдовският владетел Василий Лупу подчинява манастира на атонския манастир Зограф. През 1743 г. в манастира е построена масивна осемстенна камбанария. В 1863 г. монасите са прогонени от манастира. Впоследствие той отново става действащ през периода 1930-1948 г. През 1990 г. Светия Синод на Румънската Православна Църква взема решение да вазстанови манастира като женски, но впоследствие той става мъжки.

Правоъгълната по план църква (32×8 м) е в стила, традиционен за Молдовското княжество: представлява триконхален храм с обширен нартекс и с гробница, разположена между наоса и нартекса. Стените са укрепени с 6 контрафорси. През XVIII век храмът е преустроен, но през 1975 г. в резултат на проведените реставрации е върнат първоначалният му облик. Църквата е изписана с фрески през 1527-1531 г., по време на управлението на княз Петър IV Рареш (1527-1538).

Галерия

Общ изглед
Главната църква
Параклис „Свети Георги“
Паметникът на Стефан Велики

Литература

Nicolae Dascălu, Sorin Iftimi – „Mănăstirea Dobrovăț“, în vol. Mitropolia Moldovei și Bucovinei – „Pelerin în Iași“ (Ed. Trinitas, Iași, 2000), p. 115.
Al. I. Gonța – „Două mănăstiri moldovenești din secolul al XV-lea de pe valea Dobrovățului, dispărute“, în „Mitropolia Moldovei și Sucevei“, anul XXXVI (1960), nr. 1-2, p. 121-126.
Nicolae Grigoraș – „Biserica din Dobrovăț“, în vol. Mitropolia Moldovei și Sucevei – „Monumente istorice bisericești din Mitropolia Moldovei și Sucevei“ (Ed. Mitropoliei Moldovei și Sucevei, Iași, 1974), p. 143-146.
Dan Mahanu – „Pictura murală a bisericii mănăstirii Dobrovăț și urgența în restaurare“, în vol. „Monumente istorice și de artă“, nr. 1/1977, p. 82-86.
Dr. ing. Adrian Mihalache – „Aspecte privind consolidarea turn intrare – Ansamblul Mănăstirii Dobrovăț – Iași“, în "Monumentul. Lucrările celui de al II-lea Simpozion „Monumentul. Tradiție și viitor“" (Ed. Junimea, Iași, 2001).
Gh. Mihoci – „Mănăstirea Dobrovăț“, în „Mitropolia Moldovei și Sucevei“, anul XXXI (1955), nr. 10-11, p. 719-729.
Voica Maria Pușcașu – „Biserica Dobrovăț – date istorice (I)“, în „Mitropolia Moldovei și Sucevei“, 1977, nr. 1-3, p. 159-174.
Voica Maria Pușcașu – „Biserica Dobrovăț – date istorice (II)“, în „Mitropolia Moldovei și Sucevei“, 1978, nr. 5-6, p. 521-534.
Voica Maria Pușcașu – „Mănăstirea Dobrovățului“, în „Monumentul“, vol. VI (Ed. Trinitas, Iași, 2005), p. 13-24.
Voica Maria Pușcașu – „Ctitorii Dobrovățului. Înrudiri posibile“, în vol. Siviu Văcaru și Aurica Ichim (coord.) – „Monumentul. vol. VII“ (Lucrările Simpozionului Național „Monumentul – Tradiție și viitor“, Ediția VII-a, Iași, 2005), (Ed. Trinitas, Iași, 2006), p. 51-58.
Nicolae Stoicescu – „Mănăstirea Dobrovăț“, în „Mitropolia Olteniei“, anul XXI (1969), nr. 11-12, p. 920.
I.D. Ștefănescu – „Les peintures du monastère de Dobrovăț“, în vol. „Mélanges offerts à Charles Diehl“, II, Paris, 1930, p. 181-196 + 2 il.
Sorin Ulea – „Datarea ansamblului de pictură de la Dobrovăț“, în „Studii și cercetări de istoria arheologiei“ (SCIA), anul VIII (1961), nr. 2, p. 483-485.
Ana-Maria Zup – „Mănăstirea Dobrovăț, 500 de ani de la ctitorire“ (Ed. Golia, Iași, 2004), 79 p.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Добровецкия манастир.
Манастир Добровец