Богослужебен език
Богослужебният език (наричан също и литургичен език, свещен език, църковен език) е езикът на който се води богослужението (литургията); създава се религиозна/църковна литература; води се църковната канцелария, а понякога се използва и за религиозно образование. С други думи това е работният език на църквата като институция.[1]
Богослужебни езици
[редактиране | редактиране на кода]- Шумерски език, най-древният ритуален език в Двуречието;
- Древноеврейски език или класически иврит, езикът на Библията;
- Староарамейски език;
- Старогръцки език, Септуагинта;
- Коптски език;
- Геез;
- Авестийски език;
- Санскрит;
- Пали;
- Класически китайски език на конфуцианството;
- Етруски език в Древен Рим;
- Латински език;
- Грабар;
- Готски език;
- Класически арабски език;
- Църковнославянски език на основата на старобългарски за Slavia Orthodoxa;
Източници
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Язык богослужения“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
