Направо към съдържанието

Обител

(пренасочване от Малко църквище)
Обител
България
43.0681° с. ш. 26.5627° и. д.
Обител
Област Търговище
43.0681° с. ш. 26.5627° и. д.
Обител
Общи данни
Население788 души[1] (15 март 2024 г.)
64,7 души/km²
Землище12,181 km²
Надм. височина546 m
Пощ. код7920
Тел. код060451
МПС кодТ
ЕКАТТЕ53062
Администрация
ДържаваБългария
ОбластТърговище
Община
   кмет
Омуртаг
Ешреф Ешрефов
(СДС, НДПС; 2015)
Кметство
   кмет
Обител
Исмет Ереджебов
(ДПС)
Обител е българският вариант на гръцката дума манастир.

Обител е село в Североизточна България. То се намира в община Омуртаг, област Търговище.

След проведено издирване на археологически обекти по трасето на газопроводНабуко“ се появяват археологически сведения за селище от ранния неолит, с площ от 10 дка, разположено върху склон на естествено възвишение край селото.[2]

Първоначалното местонаходище на селото е било в местността Кавак махале (Тополова махала), в близост до съществувалото до 2001 г. село Малко църквище. Постепенно селото се е преместило към север, където теренът е равнинен и по-просторен. В южната част на селото все още са запазени някои от къщите с каменни плочи на покрива, тесните и криволичащи сокаци, признаци на далечното минало. Това е основание да се счита, че селото е основано приблизително преди около 400-450 години.

Според османо-турски документи, съхраняващи се в НБКМ, първоначалното име на селото е Текелер кябир. По-късно това име се пише като Теккелер кебир, а на едно място Текелер аине ханлар. В географския речник на България това название е посочено като Текелер кябир. През 1934 г. селото е прекръстено на Обител.

През 2001 г. към Обител е присъединено обезлюденото село Малко църквище.[3]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Паметник и две чешми.
  • Народно читалище „Култура-1940“
  1. www.grao.bg
  2. Светлана Венелинова, Развитие на селищната система през праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия // Архивиран от оригинала на 2018-12-20. Посетен на 2018-12-23.
  3. Решение 79 на Министерския съвет от 23.02.2001 г. Държавен вестник, бр. 19 от 02.03.2001 г.