Направо към съдържанието

Малика Собирова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Малика Собирова
Родена
Починала
ПогребанаДушанбе, Таджикистан

Наградинароден артист на СССР
Червено знаме на труда (СССР)
Малика Собирова в Общомедия

Малика Абдурахмоновна Собирова (на таджикски: Малика Абдураҳмоновна Собирова) е таджикска съветска балерина и педагожка.[1]

Смятана е за най-известната таджикска балетистка. Печели златен медал на Международния балетен конкурс във Варна, България през 1969 г.[2][3]

Собирова е родена на 22 май 1942 г. в Сталинабад, столицата на Таджикистан. Баща ѝ Ибрахим Собиров е музикант, а майка ѝ Мадина Собирова е медицинска сестра. От дете обича балета и посещава операта с баща си.

Като младо момиче Собирова проявява упорство и отказва да сключи уреден брак, каквато е преобладаващата за времето практика. Вместо това тя преследва таланта си в танците.[4] Завършва обучението си по танци в Ленинградската хореографска академия (балетно училище „Ваганова“), откъдето се дипломира през 1961 г.[1][5][6]

През 1961 г., след дипломирането си, Собирова се завръща в Душанбе и се присъединява към Театър „Онегин“.[7] Още през първия си сезон започва да изпълнява солови и главни роли.

През май 1964 г. започва подготовката ѝ за първия Международен балетен конкурс във Варна, като нейни учители са Асаф Месерер и Галина Уланова. Сътрудничеството с тях продължава и след състезанието – Собирова многократно ги посещава в Москва за репетиции.

През 1965 г. Собирова гастролира с трупата на Болшой театър във Великобритания и Ирландия, като нейни партньори са Владимир Василиев, Борис Хохлов и Владимир Тихонов, а през 1966 г. с група солисти на Болшой театър и Ленинградския театър за опера и балет посещава Индия и Япония, като неин партньор е Никита Долгушин. През годините танцува на балетните сцени в Турция, Иран, Египет, Чехословакия, Куба, Норвегия, България, Унгария, Австралия, Франция и др.

Собирова владее всички класически форми на балет и печели няколко международни награди. Тя е популярна балерина в Съветския съюз.[3][8]

Собирова получава първа награда на Международния балетен конкурс „Чайковски“ в Москва.[9] През 1969 г. печели златен медал на Международен балетен конкурс, който се провежда във Варна, България.[8] Носителка е и на орден „Знак на честта“ на ЦК на Таджикския комсомол.[10] Първият международен конкурс за балетни танци, проведен в Душанбе, е кръстен на нея; Михаил Горбачов я поздравява по повода.[11]

  1. а б Koegler, Horst. Dizionario della danza e del balletto. Gremese Editore, 1998. ISBN 978-88-7742-262-0. с. 415–.
  2. Abdullaev, Kamoludin, Akbarzaheh, Shahram. Historical Dictionary of Tajikistan. Scarecrow Press, 2010. ISBN 978-0-8108-7379-7. с. 262–.
  3. а б Demidov, Alexander, Daniels, Guy. The Russian ballet: past and present. A. and C. Black, 1978. ISBN 978-0-7136-1874-7. с. 23.
  4. Mandel, William M. Soviet women. Anchor Books, 1975. ISBN 978-0-385-03255-1. с. 183.
  5. Peknik, George. The Meaning of the Boulder-Dushanbe Teahouse. Hoopoe Press, 1 January 2004. ISBN 978-0-9632591-1-0. с. 96.
  6. Soviet Literature. Foreign Languages Publishing House, January 1981. с. 184.
  7. Dance and Dancers. 1980.
  8. а б Sputnik Monthly Digest. Novosti Printing House, 1974. с. 64, 66.
  9. Tatulov, A. USSR, cultural life. Novosti Press Agency Pub. House, 1974. с. 48.
  10. Foreign Press Digest: Soviet Union. October 1967.
  11. Daily Report: Soviet Union. The Service, 1991. с. 31.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Malika Sobirova в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​