Макс Рихнер
| Макс Рихнер Max Rychner | |
| Роден | 8 април 1897 г. |
|---|---|
| Починал | 10 юни 1965 г. Цюрих, Швейцария |
| Професия | журналист, белетрист, есеист, преводач |
| Националност |  Швейцария |
| Жанр | разказ, есе, стихотворение |
| Награди | „Награда на Швейцарската Фондация „Шилер““ (1953) „Награда Готфрид Келер“ (1956) |
Макс Рихнер (на немски: Max Rychner) е швейцарски журналист, писател, преводач и литературен критик.
Автор е на книги с разкази, есета, стихотворения и автобиографична проза. Превежда творби на Пол Валери, коментира и публикува произведения на Роберт Валзер. Издава мемоарите на Валтер Бенямин, кореспондира си с Хуго фон Хофманстал, Томас Ман, Готфрид Бен, Ернст Роберт Курциус и др. Хана Арент го нарича „една от най-образованите и изтънчени личности в интелектуалния живот на епохата“.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Макс Рихнер произлиза от еврейско семейство. Син е на селски лекар. Следва в Берн и Цюрих. Завършва през 1921 г. и от 1922 до 1931 г. ръководи цюрихското списание „Висен унд Лебен“. До 1937 г. работи като редактор на „Кьолнише цайтунг“ и кореспондент на „Нойе Цюрхер Цайтунг“ в Кьолн.
След двугодишна дейност като завеждащ литературната страница на бернския ежедневник „Дер Бунд“ Рихнер оглавява културната редакция на в. „Ди Тат“ в Цюрих. Под негово ръководство литературната притурка на вестника добива след 1945 г. международен формат. Рихнер е смятан за откривател на Паул Целан, понеже през 1947 г. публикува ранни творби на тогава все още неизвестния поет и така за първи път го представя на по-широка немскоезична читателска публика.[2]
Рихнер си създава име на един от най-значимите и влиятелни литературни критици в немското литературно пространство. През 1955 г. получава почетната награда на Културния съюз на немската икономическа общност. Неговият ориентиран към херменевтични образци „метод на възхищението“ издига формално-естетическите критерии над въпросите за съдържанието и смисъла на творбата.
Библиография (подбор)
[редактиране | редактиране на кода]- Zur Europäischen Literatur, 1943
- Glut und Asche, 1945
- Zeitgenössische Literatur, 1947
- Die Ersten, 1949
- Welt im Wort, 1949
- Sphären der Bücherwelt, 1952
- Arachne, 1957
- Antworten, 1961
- Bedachte und bezeugte Welt, 1962
- Zwischen Mitte und Rand, 1964
- Aufsätze zur Literatur, 1966
- Briefwechsel 1930–1956: Gottfried Benn und Max Rychner, 1986
- Bei mir laufen Fäden zusammen. Literarische Aufsätze, Kritiken, Briefe, 1998
Награди и отличия (подбор)
[редактиране | редактиране на кода]- 1953: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за цялостно творчество
- 1956: „Награда Готфрид Келер“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Биографични данни за Макс Рихнер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Макс Рихнер в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Макс Рихнер в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Макс Рихнер в Швейцарската национална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Макс Рихнер в Personensuche
|
