Максимилиан Рубенс
Максимилиан Рубенс Μαξιμιλιανός Ρούμπενς | |
еврейски архитект | |
Учил в | Университет за изящни изкуства „Мимар Синан“ |
---|---|
Архитектура | |
Период | първа половина на XX век |
Известни творби | хотел „Кастория“, къща „Ахилион“, хотел „Мегали Вретания“ |
Максимилиан Рубенс в Общомедия |
Максимилиа̀н (Макс) Ру̀бенс (на гръцки: Μαξιμιλιανός (Μαξ) Ρούμπενς) е еврейски архитект, автор на много сгради в град Солун от началото на XX век. Работи на свободна практика и проектира множество сгради след пожара в Солун в 1917 година, който значително променя облика на града.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]В 1912 година завършва Цариградското училище за изящни изкуства (днес Университет за изящни изкуства „Мимар Синан“). Веднага след това се установява в Солун, където работи на свободна практика.[1] Той е един от най-продуктивните архитекти в Солун в междувоенния период. Отваря офиса си в къща „Виктория“.[2] Честа практика в сградите, построени от Рубенс е централната ос да е подчертана от извитата си конфигурация, например в хотел „Кастория“, къща „Ахилион“ и хотел „Илисия“.[3]
Влиза в борда на директорите и е вицепрезидент на Асоциацията на цариградските архитекти, основана в 1924 година от бежанските архитекти в Солун.[4]
Творби
[редактиране | редактиране на кода]Име | Местоположение | Построена | Бележки | Снимка |
---|---|---|---|---|
Къща „Ахилион“ | Солун, ул. „Василевс Ираклиос“ № 19 | 1923 г.[5] | - | |
Хотел „Илисия“ | Солун | 1924 г.[6][7] | - | |
Хотел „Мегали Вретания“ | Солун | 1924 г.[8] | - | |
Сграда с двуглав орел | Солун, ул. „Егнатия“ № 34 | 1924 г. | Основната характеристика на сградата е извитият фронтон, който се оформя в най-високата точка, завършвайки със статуя на двуглав орел, символ на Византийската империя.[9] | |
Хотел „Кастория“ | Солун | 1925 г.[10] | - | |
Делиянева къща | Солун, ул. „Аминтас“ № 10 | 1925 г. | - | |
Стоа „Кастория“ | Солун, ул. „Елевтериос Венизелос“ № 46 и ул. „Дионисиос Соломос“ № 28 | 1926 г. | - | |
Къща „Алатини“ | Солун, ул. „Валаоритос“, между улиците „Сингрос“ и „Виларас“ | 1926 г. | Рубенс е автор на значителни промени по зданието от 1862 година, направени в 1926 година. | |
Псомова къща | Солун, ул. „Караолис ке Димитриос“ № 11 и „Гладстонос“ | 1927 г. | ||
Къща на улица „Филипос“ № 33 | Солун, ул. „Филипос“ № 33 | 1928 г. |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Θεοδωρίδου-Σωτηρίου, Λίλα. Πρόσφυγες αρχιτέκτονες στη Θεσσαλονίκη του Μεσοπολέµου // Αρχιτέκτονες 61. Αθήνα, Σύλλογος Αρχιτεκτόνων Διπλωματούχων Ανωτάτων Σχολών - Πανελλήνια Ένωση Αρχιτεκτόνων, Ιανουάριος/Φεβρουάριος 2007. σ. 76. (на гръцки)
- ↑ а б Μηχανικοί & Αρχιτέκτονες της Πυρικαύστου Ζώνης Θεσσαλονίκης. Ρούμπενς, Μαξιμιλιανός (Μαξ) // Ιστορία της εβραϊκής οικοδομικής και αρχιτεκτονικής δραστηριότητας στη Θεσσαλονίκη, Εβραϊκό Μουσείο Θεσσαλονίκης. Посетен на 9 декември 2020 г.
- ↑ Φραγκούδη, Χρύσα. Ξενοδοχείο Ηλύσια // Thessarchitecture, 2017-06-09. Посетен на 13 декември 2020 г.
- ↑ Θεοδωρίδου-Σωτηρίου, Λίλα. Πρόσφυγες αρχιτέκτονες στη Θεσσαλονίκη του Μεσοπολέµου // Αρχιτέκτονες 61. Αθήνα, Σύλλογος Αρχιτεκτόνων Διπλωματούχων Ανωτάτων Σχολών - Πανελλήνια Ένωση Αρχιτεκτόνων, Ιανουάριος/Φεβρουάριος 2007. σ. 75. (на гръцки)
- ↑ Μέγαρο Αχίλλειον // Thessarchitecture. Посетен на 9 декември 2020 г.
- ↑ Κολώνας, Βασίλης. Τα ξενοδοχεία της Θεσσαλονίκης (1914-2014). University Studio Press, 2015.
- ↑ Τζήμου, Κύα. Τα παλιά ξενοδοχεία της πόλης // Parallaxi Magazine. Посетен на 9 декември 2020 г.
- ↑ Πρώην ξενοδοχείο Μεγάλη Βρετανία // Thessarchitecture. Посетен на 13 декември 2020 г.
- ↑ «Οικόπεδο 150/7 Εγνατία 34» // Ιστορία της εβραϊκής οικοδομικής και αρχιτεκτονικής δραστηριότητας στη Θεσσαλονίκη, Εβραϊκό Μουσείο Θεσσαλονίκης. Посетен на 22 декември 2020 г.
- ↑ Ξενοδοχείο Καστοριά, μια δημιουργία του Max Rubens στη Θεσσαλονίκη // Thessaloniki Arts and Culture. Посетен на 9 декември 2020 г.