Македонски гърци
| Македонски гърци Μακεδόνες Έλληνες | |
 | |
  | |
| Общ брой | 3 – 3,5 милиона |
|---|---|
| По места |  Гърция: 2 500 000 Австралия: 150 000 |
| Език | гръцки |
| Религия | предимно Църква на Гърция |
| Македонски гърци в Общомедия | |
Македонските гърци (на гръцки: Μακεδόνες Έλληνες) се наричат гърците, населяващи областта Македония.
Според гръцката историография древните македонци са били гърци, а техни наследници са днешните гърци в региона - като според официалните гръцки исторически и политически среди връзката на региона с елинизма е непрекъсната от 3000 години.[1] Традиционно от XIX век гръцката общественост разглежда Македония като чисто гръцка област, въпреки че гърци в региона няма или са малцинство. С надигането на българското национално движение и сблъсъка на гърците с истинския етнически състав в Македония, в Гърция се създават редица изкуствени термини, за да се скрие реалното положение и да се укрепи връзката на елинизма с региона.[2]
След завладяването на Егейска Македония от Гърция в 1913 година, цялото население е обявено за гръцко по националност, а хората, които не говорят гръцки се представят като езиково малцинство, а не национално.[3] От гръцка страна се опитват да обяснят странния феномен един грък да има за майчин език български, какъвто имат много хора в Егейска Македония и изработват специалния термин „българофони“, който след това е заменен със „славофони“, за да се избегне пряката препратка към българите и да се улесни асимилацията. С термина „българофони“ се означават не само гърчеещите се българи (наричани в България с термина гъркомани), но и всички, които са останали в лоното на Цариградската патриаршия.[4] Успоредно се прилага същият метод и към другите малцинства — всички православни се представят като гърци, като в зависимост от майчиния им език са наричани българофони, алванофони, туркофони, влахофони и т.н.[2]
След Първата световна война обаче тези гръцки теории са подложени на атаки от България и Югославия. Те защитават тезите, че тези славофони в Егейска Македония са съответно според тезите им българи или сърби. Гърция използва противоречията между двете страни, за да не даде признание за никакво национално малцинство.[3] След Втората световна война Гърция неофициално признава българския характер на Егейска Македония. Така например организацията в Егейска Македония НОФ е определяна като българска организация.[5] През март 1947 година гръцкият вестник „Катимерини“ пише за българското малцинство в Егейска Македония:
| „ | Какво търсят тези престъпници в Гръцка Македония? Те не са гърци, те не са и югославяни. Те са българи и само българи...[6] | “ |
Позицията на Югославия, а съответно на Социалистическа република Македония и днешна Северна Македония е, че славяногласното население в Егейска Македония е македонско по националност.[7]
В подкрепа на гръцката историография се изказва на заседание на Съвет на Европа от 24 януари 2007 г. Константинос Караманлис, премиер на Гърция, чийто дядо е участник в андартското движение:
| „ | Аз съм македонец както и още два и половина милиона гърци.[8] | “ |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Древни македонци
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ K. Mitsakis. Macedonia Throughout the Centuries. Thessaloniki: Institute for Balkan Studies, 1973.
- ↑ а б Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 108 – 109.
- ↑ а б Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 109.
- ↑ Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 108.
- ↑ Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 110.
- ↑ Цитирано по: Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 111.
- ↑ Кръстев, Николай. Спорът между Гърция и Република Македония, Фабер, 2011, стр. 112 – 113.
- ↑ Απογευματινή, 26 януари 2007, стр. 1.
