Магнитен импеданс
Облик
Магнитен импеданс (SI: -Ω−1) е отношението на синусоидално магнитно напрежение към синусоидален магнитен ток . Също като електрическия импеданс, магнитният импеданс е комплексна променлива:
Магнитният импеданс също се нарича и пълно магнитно съпротивление. Извежда се от:
- – активното магнитно съпротивление (реално)
- – реактивното магнитно съпротивление (имагинерно)
Фазовият ъгъл на магнитния импеданс е:
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Pohl R. W. ELEKTRIZITÄTSLEHRE. – Berlin-Göttingen-Heidelberg: SPRINGER-VERLAG, 1960.
- Popov V. P. The Principles of Theory of Circuits. – M.: Higher School, 1985, с. 496.
- Karl Küpfmüller. Einführung in die theoretische Elektrotechnik, Springer-Verlag, 1959.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Magnetic impedance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |