Магдалина Тишинова
| Магдалина Тишинова | |
| българска медичка | |
| Родена |
1876 г.
|
|---|---|
| Починала | 1952 г.
|
Магдалина (Магдалена, Магда) Якова Железарова-Тишинова е българска медицинска деятелка и общественичка от Македония, дипломирана българска акушерка в Солун, а по-късно първата в Петрич и Горна Джумая (днес Благоевград).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е в 1876 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция, в семейството на Яко Железаров.[1] Нейна по-малка сестра е Велика Железарова-Хаджистоянова.[2]
Задомява се в родния си град Кукуш. В 1902 година се ражда синът ѝ Георги Тишинов. По-късно се преселва в Солун.[3] В 1907 година завършва Цариградския императорски отомански медицински институт. Назначена е за общинска акушерка в Солун,[1] към 1908 година е една от двете дипломирани акушерки в града.[4]
През Междусъюзническата война изпраща 10-годишния си син Георги при сестра си във Варна, за да го предпази от погромите в Солун.[3] След Първата световна война се преселва в България и през 1918 година постъпва като акушерка на общинска служба в Петрич. След една година се установява в Горна Джумая[1] и при нея отива и синът ѝ Георги.[3] Тя е първата акушерка в Петрич и Горна Джумая и единствена такава към 1920 година в Петрички окръг.[5]
По това време в града се създава първата градска амбулатория от д-р Перикъл Джогов, който кани в нея Магдалина Тишинова (1920). Наред с работата си като акушерка тя поема и функциите на медицинска сестра и санитарка. Тъй като липсва родилен дом, извършва ражданията по домовете, а след това подкрепя и напътства майките при отглеждането на децата.[1]
Магдалина Тишинова е и активна общественичка, деятелка и председателка на Женското дружество в града.[1][6]
Има четири деца: трима сина – Благой, Димитър и Георги, и една дъщеря – Мария. Синът ѝ Георги е известният, обичан от благоевградчаните поет и доктор Тишинов, Благой е учител и дългогодишен директор на прогимназията в Благоевград.[1]
Умира в 1952 година в София.[1]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Яко Железаров (1843 – 1913) | София (Цофа) Бангова (1848 – 1933) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Тишинов | Магдалина Тишинова (1876 – 1952) | Велика Хаджистоянова (1886 – ?) | Йосиф Хаджистоянов (1880 – 1939) | Мария Железарова (1870 – 1961) | Тодоров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Тишинов (1902 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж Жени от XX-то столетие в община Благоевград. Съставители: Сдружение Ние, жените, Младежки дом - Благоевград и Региомален исторически музей - Благоевград.
- ↑ Родословно дърво Железарови. Магдалина Тишинова // myheritage.com. Посетен на 4 май 2023.
- ↑ а б в Тишинов, Георги. Моето кръщелно. София, Изд. Захарий Стоянов, 2008. ISBN 978-954-09-0220-3. с. 5 – 7 и задна корица.
- ↑ Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 88.
- ↑ Петрич – в миналото и сега. Съставители: Евтимов, Е. и К. Аргиров и Колектив, София, 2010, стр. 341-342.
- ↑ Караджова, Юлия. Анна Тишинова - внучка на първия кмет на Горна Джумая Г. Стоилов и снаха на д-р Г. Тишинов, за хората, оставили незабравими следи в историята на джумайските родове // struma.bg. 2 февруари 2022. Архивиран от оригинала на 2023-05-03. Посетен на 2 май 2023.
