Велика Хаджистоянова
| Велика Хаджистоянова | |
| българска просветна деятелка | |
 Портрет от 1905-1906 година | |
| Родена |
13 октомври 1886 г.
|
|---|---|
| Починала | не по-рано от 1936 г.
|
| Учила в | Солунска българска девическа гимназия |
| Научна дейност | |
| Работила в | Солунска българска девическа гимназия |
Велика (Вела) Железарова-Хаджистоянова е българска просветна деятелка от Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 13 октомври 1886 година в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя.[1][2] Нейна по-голяма сестра е Магдалина Тишинова.
Завършва основно образование в родния си град.[1] В 1897 година започва да учи в Българската девическа гимназия в Солун и в 1902 година завършва с 12-ия випуск на гимназията.[3][2] В периода 1903 – 1905 година завършва двугодишен курс за учителки по домакинство в Мюнхен. Назначена е от Българската екзархия за учителка в Солун. От 1906 до 1909 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[2][1]
По-късно живее във Варна и в София.[1] Неин съпруг е инженер Йосиф Хаджистоянов, създател на едни от най-забележителните варненски сгради, образци на сецесиона.[4]
Поради Междусъюзническата война сестра ѝ Магдалина изпраща при нея от Солун 10-годишния си син Георги Тишинов, за да го предпази от гръцкия погром в града.[5] Отглежда го в семейството си до завършване на гимназията.[6] При нея във Варна отиват и други нейни сроднички, бежанки от опожарения Кукуш, на които съпругът ѝ построява малка къща и им помага да си намерят работа.[7]
През 1936 година Йосиф Хаджигеоргиев е за кратко кмет на Варна, но е поканен от инженер Адолф Мусман в София и се местят там.[8]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Яко Железаров (1843 – 1913) | София (Цофа) Бангова (1848 – 1933) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Тишинов | Магдалина Тишинова (1876 – 1952) | Велика Хаджистоянова (1886 – ?) | Йосиф Хаджистоянов (1880 – 1939) | Мария Железарова (1870 – 1961) | Тодоров | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Тишинов (1902 – 1966) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Константинова, Юра. Българите в османския Солун. София, Институт по балканистика с Център по тракология, Българска академия на науките, 2020. ISBN 978-619-7179-12-5. с. 252.
- ↑ а б в DJ-MediaTools // Солун и българите. Посетен на 21 юни 2021 г.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 164.
- ↑ Вълкова, Светлана. Домът на Стефан Милков - crème de la crème в сецесионовото изкуство на инж. Йосиф Хаджистоянов // bnr.bg. 25. октомври 2018. Посетен на 3 май 2023.
- ↑ Тишинов, Георги. Моето кръщелно. София, Изд. Захарий Стоянов, 2008. ISBN 978-954-09-0220-3. с. 5 – 7 и задна корица.
- ↑ Караджова, Юлия. Анна Тишинова - внучка на първия кмет на Горна Джумая Г. Стоилов и снаха на д-р Г. Тишинов, за хората, оставили незабравими следи в историята на джумайските родове // struma.bg. 2 февруари 2022. Архивиран от оригинала на 2023-05-03. Посетен на 2 май 2023.
- ↑ Владимир Иванов с изложба за 75-годишния си юбилей // artvarna.net. 11 май 2021. Посетен на 5 май 2023.
- ↑ Облаков, Християн. Сецесионът във Варна и неговите майстори // Известия на съюза на учените – Варна 2013. Посетен на 3 май 2923.
