Мавзолей на Александър I Батенберг
| Мавзолей на Александър I Батенберг | |
 | |
 | |
 Местоположение в София | |
| Вид | мавзолей |
|---|---|
| Местоположение |  София, България |
| Архитект | Херман Майер |
| Изграждане | 1897 г. |
| Височина | 11 m |
| Площ | 80 m² |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | отворен за посещение в делнични дни |
| Мавзолей на Александър I Батенберг в Общомедия | |
Мавзолеят на Александър I Батенберг е гробницата на първия след Освобождението български княз Александър I Батенберг. Сградата се намира на булевард „Васил Левски“ №81 в София.
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Мавзолеят е построен през 1897 година по проект на швейцарския архитект Хайнрих Майер и има площ 80 m2 и височина 11 m.[1] Гробницата е еднокуполна, в стил неокласицизъм и късен барок. Оформена е симетрично с четири аркирани ниши. Куполът на сградата завършва с месингова корона.[2]
Интериорът е украсен от известния български художник Харалампи Тачев. Саркофагът е изработен от карарски мрамор, а на стената зад него е поставен барелеф на Александър I Батенберг.[1] На стените са изписани имената на местата, където са се водили най-важните битки през Сръбско-българската война (1885), когато българската армия, предвождана от княз Александър Батенберг, печели решаващи победи. Изписани са годините на раждането и смъртта, както и на управлението на княза.
История
[редактиране | редактиране на кода]След смъртта на княз Александър I Батенберг през октомври 1893 г. в Грац Народното събрание на Княжество България приема решение той да бъде погребан в България, каквото е и неговото желание. Тленните му останки са положени в ротондата „Св. Георги“ в София, докато се построи мавзолей. Строежът на мавзолея започва през 1895 г. и завършва през 1897 г. На 3 януари 1898 г. тленните останки на княза са положени в него, под подовата плоча на гробницата, а отгоре е поставен символичен саркофаг от полиран мрамор.[1][2]
През 1937 година неговата съпруга графиня Йохана Лойзингер дарява на Главния военен музей лични вещи и документи на бившия княз, като част от тях са изложени в мавзолея.
През 1946 година сградата е затворена за посетители (по нареждане на комунистическата власт), вещите са предадени на Военно-историческия музей, а короната е демонтирана. След 1991 г. мавзолеят отново е отворен. Обявен е за национална историческа и художествена ценност. Управлява се от Регионалния исторически музей – София.[2]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Гербът над входа -
Мавзолеят отвътре -
Задната страна на Мавзолея
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Ганев, Никифор. Паметниците на столица София. София, 1939. с. 15 – 18.
- ↑ а б в Регионален исторически музей София. Гробница Княз Александър І Батенберг // sofiahistorymuseum. Посетен на 17 септември 2024.
