Карарски мрамор

Каменоломна в Карара

Карарски мрамор (на италиански: marmo di Carrara) е мрамор, добиван в Апуанските Алпи на територията на Карара. Смята се за един от най-ценните видове мрамор.

История

Карарски мрамор

Карарските кариери са използвани още през медната ера. През римската епоха добивът на мрамор придобива големи мащаби. Като се започне с управлението на Юлий Цезар, карарският бял мрамор се използва за строеж на обществени сгради и домове на патрициите. Транспортирането до Рим става през пристанището на град Луни, благодарение на което мраморът получава своето латинско название marmor lunensis (в превод – лунийски мрамор, мрамор от Луни). Сред запазилите се от онези времена строежи от карарски мрамор са Пантеонът и колоната на Траян.

От V век добивът на мрамор практически е прекратен вследствие набезите на варварите. Около 1000 г. е основано село Карара, а към 1250 г. е възобновен добивът на мрамор, необходим за строителството на църквата в Карара. След поръчката на Николо Пизано да се достави мрамор от там за строителството на баптистерия в Пиза, карарският мрамор става отново популярен в Европа. Впоследствие белият мрамор от Карара се използва в големи количества за религиозни сгради и декорация на интериора им. Много италиански архитекти и скулптори са работили с мрамор от Карара, по-специално Николо Пизано и Джовани Пизано. Микеланджело лично избира блоковете за творбите си, неговият „Давид“ е изваян от мрамор от Карара. Фасадата на катедралата в Сиена и Мраморната арка в Лондон също са направени от него.

Галерия

• 
  Пиета, Микеланджело, базилика Свети Петър, Ватикан
• 
  Парадната стълба в Градската палата Глазгоу
• 
  Статуята на Джордж Вашингтон на скулптора Хорейшо Гриноу, Смитсоновски музей на американското изкуство
• 
  Лаокоон и синовете му, Музей Пио Клементино, Ватикан
• 
  Санта Мария дел Фиоре, Флоренция; бял облицовъчен мрамор от каменоломните на Карара

Литература

• Aldus Casa di Edizioni in Carrara (Hrsg.): Carta Tematica delle Cave di Carrara, 1:8000. italienisch, englisch, deutsch, französisch, o.A.
• Karlfried Fuchs: Natursteine aus aller Welt, entdecken, bestimmen, anwenden. Callwey, München 1997.
• Luciana und Tiziano Mannoni: Marmor, Material und Kultur. Callwey, München 1980, ISBN 3-766-70505-9.
• Mario Pinzari: Methods, techniques and technologies for quarrying ornamental stones. In: Marble in the world, hrsg. v. Società Editrice Apuana S.r.l., Carrara 1990.
• Dietmar Reinsch: Natursteinkunde. Eine Einführung für Bauingenieure, Architekten, Denkmalpfleger und Steinmetze. Enke, Stuttgart 1991, ISBN 3-432-99461-3.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Карарски мрамор
• Le Cave di Carrara
• Група месторождения на мрамор в Карара на сайта „Горная энциклопедия“