Люлека ми замириса
 | Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница. |
| Люлека ми замириса | |
| Автор | Иван Вазов |
|---|---|
| Илюстратор | Николай Райнов |
| Първо издание | 1919 г. България |
| Оригинален език | български |
| Вид | стихосбирка |
„Люлека ми замириса“ е стихосбирка на Иван Вазов.
Състои се от 3 раздела: „I. Образи и видения“, „II. Под Амбарица“ и „III. Трендафилите“.
Стихосбирката излиза между 20 и 26 ноември 1919 г.[1] със следния послеслов:
| „ | С изключение на песните в III отдел („Триндафилите“), писани в друго време, останалите в тая книга са писани между 1910 и 1919 година. Но всичките, както ще е видял читателят, съединява един общ дух. В тях са намерили отражение само личните съкровени душевни преживявания на поета и човека. Песни на спомени, на видения, на самооглъбление: страници, откъснати от книгата на сърцето… | “ |
Стихосбирката е първото публично заявление за късната любов на Вазов към Евгения Марс, което намира продължение и в последната стихосбирка на автора „Любов и природа“ от 1921 г.[2][3]
Художественото оформление на стихосбирката прави Николай Райнов в модерния за времето стил сецесион. Положителни отзиви за книгата дават Димо Кьорчев (в. „Свобода“, 1919) и Васил Пундев в („Златорог“, 1920), но като цяло тя остава встрани от литературната критика и интересът към нея е слаб.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Статия за „Люлека ми замириса“ в сайта znam.bg, архив на оригинала от 3 януари 2012, https://web.archive.org/web/20120103152706/http://znam.bg/com/action/showBook?bookID=957§ionID=5, посетен на 6 май 2013
- ↑ а б За любовния дискурс в „Люлека ми замириса“ от Иван Вазов, Живка Симова, liternet.bg
- ↑ Неопознатата Вазова вдъхновителка, Живка Симова, slovo.bg
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Стихосбирката Люлека ми замириса в Литернет