Димо Кьорчев
| Димо Кьорчев | |
| български литературен критик и политик | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 22 декември 1928 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
Димо Петров Кьорчев е български публицист, политик и литературен критик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 19 май 1884 г. в Търново. Записва право в Лайпцигския университет, но поради липса на средства се връща в България. Продължава юридическото си образование в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, завършвайки го през 1908 г. Младият юрист една година работи като прокурор в Свищов, а след това като адвокат в столицата. Същевременно Кьорчев се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от видните дейци на Националлибералната партия,[1] а от 1920 г. е неин политически секретар. Пише във вестник „Воля“ (често под псевдонима П. Ератов).[2]
Избран е за народен представител през периода 1914–1919 г. и през 1923–1928 година.
Кьорчев се изявява като литературен критик и публицист. Заедно с Трифон Кунев издава литературния алманах „Южни цветове“ (1907), а с Елин Пелин редактира списание „Слънчоглед“ (1909). В периода 1922–1927 г. издава списание „Пролом“.
Избрани съчинения от творбите на Димо Кьорчев са издадени през 1933-1934 г. под редакцията на Янко Янев. Това е няколко години след кончината му, тъй като той умира на 22 декември 1928 г. в Париж на 44-годишна възраст.
Идеи
[редактиране | редактиране на кода]Дълго време Димо Кьорчев изучава философията на Фридрих Ницше, но въпреки това има неопределени позиции по отношение на нея. Същевременно търновският юрист се смята за теоретик на българския индивидуализъм. В съгласие с Ницше той пропагандира, че силният човек трябва да бъде „деятелен“, като само така ще открие истината и ще изгради своя живот. Според него самоусъвършенстването за дадена личност започва, когато тя успее да види във всички свои дела Бога. Той приема свръхчовека за реалност. В съгласие с Ницше Димо Кьорчев осъжда робския морал, т.е. тези, които издигат милосърдието и състраданието в култ. Разкривайки противоречивата си натура, търновският политик в статията „Исус“ посочва, в противовес на горното, че състраданието ражда прогрес и е предпоставка за „здрав обществен живот и мирно индивидуализирано самоусъвършенстване“. Неговото име е предложено за знаме на ницшеанството в Царство България от д-р Янко Янев, друг активен пропагандатор на Ницше в страната. Считан е за теоретик на българския символизъм[3].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.4 / 19 юли 1924. / стр. 2.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 286-287.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Димо Кьорчев в Литернет
- Димо Кьорчев на сайта Българският литературен модернизъм
- Критика за Димо Кьорчев в Литернет
- Димо Кьорчев в Литературен клуб
- Димо Кьорчев в Литературен свят
|
