Людмила Балабанова
Людмила Вертер Балабанова | |
българска поетеса | |
Родена | |
---|---|
Семейство | |
Деца | 2 |
Людмила Вертер Балабанова е българска поетеса и авторка на културологични изследвания. Автор е на осем поетически книги и на една теоретична, както и съставител и редактор на антология със 101 български хайку Огледала (на български, английски и френски).[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 18 юни 1949 г. в Нови Пазар, Шуменска област. Завършва Техникума по слаботокова електротехника „А. С. Попов“ в София (1968), а след това – Висшия машинно-електротехнически институт (1973). След дипломирането си започва работа като научен сътрудник в Института по съобщителна промишленост и работи там до закриването му през 1992, след което постъпва като главен асистент, преподавател по компютърни системи, в ТУЕС към Техническия университет. През 2012 защитава докторска дисертация в Института за литература – БАН (на тема „Силата на неизговореното в поетичния текст и максималното ѝ проявление в хайку“).[2]
Пише и публикува поезия, както и статии и есета, свързани с далекоизточната литература и култура, част от които са публикувани в чужбина.[2]
Редактор за България на Световната хайку асоциация (World Haiku Association); редактор за България на Световната хайку фондация (The Haiku Foundation); редактор за България на Хайкупедия (Haikupedia); председател на Хайку клуб София – тесен кръг от писатели, които се интересуват активно от хайку.[2] От 2020 е член на редакторския екип на годишната антология с англоезичен хайбун Contemporary Haibun, която включва най-добрите публикувани творби през годината.
Участва с доклади в международни конференции, сред които Втората конференция на Световната хайку асоциация в Тенри, Япония, 2002; Втората европейска хайку конференция във Вадстена, Швеция, 2007;[3] Втората международна конференция в Краков, Полша, 2015; Конференции в рамките на Международния хайку фестивал в Гент, Белгия, 2010, 2015; Международния хайку фестивал в Констанца, Румъния, 2013 и др.
Нейни стихотворения, хайку и статии са публикувани в български и чужди списания и включени в над 40 антологии и сборници в чужбина. През 2015 г. е сред поканените няколко поети от различни континенти да напишат отзив за корицата на втората световна хайку антология (A Vast Sky, USA, 2015).[4]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- Драскотина от звезда. София: Издателска къща „Пламък“, 1992
- Светулката знае. София: „Лада“, 1996
- Песен на щурец / Cricket Song. Хайку / Haiku. Пловдив: Жанет 45, 2002
- Храна за луната. Пловдив: Жанет 45, 2004
- Прашинки в слънчевия лъч / Motes in the sunbeam. Хайку / Haiku. Пловдив: Жанет 45, 2007
- Сияния и сенки се гонят. Пловдив: Жанет 45, 2009
- Град без море. Пловдив: Жанет 45, 2015
- Роса върху бурените / Dewdrops on the Weeds. Хайку / Haiku. София – Лондон: Смол Стейшънс Прес, 2016
- Слънчогледова нива / Sunflower Field. Хайбун / Haibun. Пловдив: Жанет 45, 2019
Културологични изследвания
[редактиране | редактиране на кода]- Хайку: водно конче под шапката (Силата на неизговореното). София: Издателски център „Боян Пенев“, Институт за литература, БАН, 2014
Антологии
[редактиране | редактиране на кода]- Оледала / Mirrors / Miroirs 101 български хайку (съст. и ред., превод на англ.). София: Издателство ЛЦР, 2005
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Номинация за наградата на Портал Култура в раздел Хуманитаристика, II кръг, 2015, за книгата Хайку: водно конче под шапката (Силата на неизговореното)[5]
- Номинация за наградата „Христо Фотев“, 2016, за книгата Град без море[6]
- Награда „Иван Николов“ (трета), 2015, за книгата Град без море[7]
Носител на международни награди, сред които:
- Награда от специалния хайку конкурс на Мие Таймс, Япония, по случай 360-годишнината от рождението на Башо (Bashō Memorial English Haiku Contest, Iga, Japan, 2004);[8]
- Трета награда от конкурса за хайку между участниците във Втората европейска хайку конференция във Вадстена, Швеция, 2007;[9]
- Първа награда в конкурса на Международния хайку фестивал в Констанца, Румъния (International Haiku Festival Contest, Constanța, Romania, 2013);[10]
- Наградата на Хайку фондацията (The Haiku Foundation Touchstone Distinguished Books Award, Honorable Mention), 2016, за книгата Роса върху бурените / Dewdrops on the Weeds. Хайку / Haiku;[11]
- Наградата на Хайку фондацията (The Haiku Foundation Touchstone Distinguished Books Award, Winner), 2019, за книгата Слънчогледова нива / Sunflower Field. Хайбун / Haibun;
- Наградата на Американското хайку общество (Haiku Society of America Merit Book Award for 2020) за най-добра книга с хайбун (Best Haibun Book).[12].
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Людмила Балабанова // Издателство Жанет 45. Посетен на 4 юли 2022.
- ↑ а б в Людмила Балабанова // dictionarylit-bg.eu. Посетен на 14 юни 2022.
- ↑ Людмила Балабанова // liternet.bg. Посетен на 14 юни 2022.
- ↑ Людмила Балабанова // kadar25.com. Посетен на 15 юни 2022.
- ↑ Годишните награди на портал култура – номинации, II кръг // kultura.bg. Посетен на 14 юни 2022.
- ↑ 13 автора за спечелването на конкурса „Христо Фотев“ // e-burgas.com. Посетен на 14 юни 2022.
- ↑ Национална награда за поезия „Иван Николов“ // bnt.bg, 1 декември 2015. Посетен на 15 юни 2022.
- ↑ Haiku in Bulgaria (Awards and Contests) // haikupedia.org. Посетен на 4 юни 20221.
- ↑ 2nd European Haiku Conference, 2007—Vadstena, Sweden // haikupedia.org. Посетен на 14 юни 2022.
- ↑ Touchstone Honorable Mentions 2016 // thehaikufoundation.org. Посетен на 14 юни 2022.
- ↑ Touchstone Distinguished Books Awards for 2019 // thehaikufoundation.org. Посетен на 14 юни 2022.
- ↑ Merit Book Awards for 2020 // hsa-haiku.org. Посетен на 14 юни 2022.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Charles Trumbul. A Histiry of Modern Haiku. Linkoln, Illinois: Modern Haiku Press, 2019, p. 109; 125
- Страница на Людмила Балабанова в издателство Жанет 45
- Страница на Людмила Балабанова в Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- The Haiku Foundation, Ludmila Balabanova, Home Page
- Haikupedia, Ludmila Balabanova
- Ludmila Balabanova’s Page in Living Haiku Anthology Архив на оригинала от 2022-05-18 в Wayback Machine.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Вселената като прашинка, прашинката като вселена“. Рецензия от Едвин Сугарев за книгата Прашинки в слънчевия лъч в Литературен вестник, бр. 1, 2008
- „Стихове под свода от сияния и сенки“. Рецензия от Едвин Сугарев за книгата Сияния и сенки се гонят в Литературен вестник, бр. 11, 2010
- „Първо цялостно изследване върху феномена хайку“. Рецензия от Пламен Антов за книгата Хайку: водно конче под шапката (Силата на неизговореното) в сп. Море, бр. 1, 2015
- „Да напуснеш града“. Рецензия от Светлана Стойчева за книгата Град без море в Литературен вестник, бр. 36, 2015
- „От екзистиалната човешка пролет до екзистиалната човешка есен“. Интервю на Светлана Стойчева за книгата Роса върху бурените в Литературен вестник, бр. 33, 2016
- „За новата дзен книга на Людмила Балабанова“. Рецензия от Светлана Стойчева за книгата Слънчогледова нива в Портал Култура, 25.02.2020
- Featured Writer: Ludmila Balabanova, Contemporary Haibun Online, Dec. 2020