Любор Нидерле
Любор Нидерле Lubor Niederle | |
чешки археолог и етнограф | |
През 1895 г. | |
Роден |
20 септември 1865 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Олшанско гробище, Жижков, Чехия |
Учил в | Карлов университет |
Научна дейност | |
Област | Археология, антропология, етнография, география |
Работил в | Карлов университет |
Любор Нидерле в Общомедия |
Любор Нидерле (на чешки: Lubor Niederle) е чешки археолог, антрополог и етнограф, професор. Той е един от основателите на модерната археология в чешките земи.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Любор Нидерле е роден на 20 септември 1865 г. в Клатови. Следва в Карловия университет в Прага между 1883 – 1887 г. Изучава класическа археология, след това антропология, социология и етнология. По-късно учи в Мюнхен при Йоханес Ранк през 1889 г. и археология в Париж при Леонс(-Пиер) Мануврие. След това Любор Нидерле обикаля редица славянски страни, изучавайки археологически находки и исторически документи. През 1898 г. става професор на Карловия университет и като такъв опонира на представителя на Музейното училище Йозеф Ладислав Пич. Между 1907 – 1908 г. е декан във факултета по Философия в Карловския университет, до 1909 г. е заместник-декан, а между 1927 – 1928 г. е негов ректор. През 1919 година указва помощ при създаването на Държавния археологически институт, днес Институт по Археология в Чехия[1].
Любор Нидерле публикува редица статии за етнографията и археологията на славяните и редактира редица списания по въпроса. Още през 1902 г. започва издаването на „Славянски старини“ (Slovanské starožitnosti), в което публикува етнографска и езикова карта на Славянския свят. Подпомага дейността на Славянския институт в Прага[2], чийто директор е в периода 1928 – 1931 г.
Сред най-познатите му трудове са „Ръчна книга по Чешка археология“ от 1910 г., съвместно с Карел Бучтела. А също и единадесетте издания на „Славянски старини“, издавани между 1902 – 1934 г. С нея изчерпателно изследва произхода и праисторията на славяните, като така продължава работата на Павел Шафарик.
Любор Нидерле умира на 14 юни 1944 г. в Прага[3][4][5].
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В гр. Варна има улица на негово име.[6]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Lidstvo v době předhistorické ze vláštním zřetelem na země slovanské. Praha, 1893 – 1894.
- Nástin dějin anthropologie. Praha, 1889.
- Příspěvky k anthropologii zemí českých. Praha, Том 1 (1891), Том 2 (1894)
- O původu slovanů: studie k slovanským starožitnostem. Praha, 1896.
- Věstník slovanských starožitností, 1898.
- Starověké zprávy o zeměpisu východní Evropy se zřetelem na země slovanské …, 1899.
- O počátcích dějin zemí českých. Praha, 1900.
- Slovanské starožitnosti. Praha, 1902 – 1919. T. 1 – 3.
- Vpády Slovanů na Balkán za vlády Justinianovy. Praha, 1905.
- Příchod Čechů a archeologie. Praha, 1906.
- La race slave: statistique, démographie, anthropologie. Paris, 1916.
- Zivot starých Slovanů (2 част на „Славянски старини“). Praha, 1911 – 1934. T. 1, sv.1, T. 1, sv.2, T. 2, pt. 1, T. 3, sv.1
- Manuel de l’antiquité slave. P., 1923 – 1926. T. 1 – 2.
- Rukověť slovanské archeologie. Praha, 1931.
- Slovanský svět. Praha: J. Laichter, 1909.
- Příspěvky k vývoji byzantských šperků ze IV.-X. stoleti. Praha: Česká akademie věd a umění, 1930.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Archeologický ústav Praha, v.v.i., взето от www.arup.cas.cz на 26.11.2010 г.
- ↑ Slovanský ústav Akademie věd České republiky – ÚVOD, взето от www.slu.cas.cz на 26.11.2010 г.
- ↑ Биография на Нидерле на сайта Dejiny.nln.cz, архив на оригинала от 8 февруари 2008, https://web.archive.org/web/20080208102408/http://dejiny.nln.cz/Bibl/Niederle.html, посетен на 26 ноември 2010
- ↑ Биография на Нидерле на сайта Libri.cz // Архивиран от оригинала на 2011-05-15. Посетен на 2010-11-26.
- ↑ Биография на Нидерле на сайта Press.avcr.cz[неработеща препратка]
- ↑ Варненски общински вестник. бр. 297. 1.01.1933. с. 2.
|
- Чешки историци
- Чешки археолози
- Чешки етнографи
- Чешки антрополози
- Чешки картографи
- Чешки слависти
- Изследователи на славянската религия
- Възпитаници на Карловия университет
- Преподаватели в Карловия университет
- Членове на Македонския научен институт
- Член-кореспонденти на РАН
- Академици
- Доктор хонорис кауза на Софийския университет
- Починали в Прага