Любен Дилов-син
| Любен Дилов – син | |
| български журналист, писател и политик | |
 На литературно четене в СГХГ на 4 ноември 2010 | |
| Роден |
19 ноември 1964 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | „Гергьовден“ |
| Депутат | |
| XL НС XLV НС XLVI НС XLVII НС XLVIII НС XLIX НС | |
| Литература | |
| Жанрове | фейлетон, статия |
| Известни творби | FасеБуки (2010) |
| Семейство | |
| Баща | Любен Дилов |
| Деца | 3 |
Любен Любенов Дилов е български телевизионен и киносценарист, писател-сатирик, журналист, медиен предприемач, политик и народен представител в XL народно събрание[1] (от листата на ОДС) и в XLV народно събрание,[2] XLVI народно събрание[3], XLVII народно събрание[4][5] и XLVIII народно събрание[6] (от листата на ГЕРБ-СДС). Публична известност има под името Любен Дилов-син.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Любен Дилов-син е роден на 19 ноември 1964 г. в София. Син е на българския писател фантаст Любен Дилов (1927 – 2008 г.). Завършва 32-ра гимназия в столицата и Факултета по журналистика на Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Печатни медии“. Редактор е в няколко печатни издания, като вестник „Поглед“, списание „Литературна академия“ и др.
От 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Той е двигател и основен идеолог на тези предавания.
След 2001 г. Дилов-син навлиза в политиката на България. Той е създател и първи говорител на движение „Гергьовден“, а през 2003 г. става и негов председател.[7]
От 2004 г. е собственик и редактор на вестник „Новинар“.[8][9] През 2016 г. продава вестника на Делян Пеевски, който скоро след това го спира.[10]
Член е на Интернет общество - България от 1 май 2001 г.
От 11 август 2010 г. е главен редактор на българското издание на италианското списание „L'Europeo“.[11]
Любен Дилов-син е критикуван заради внасяне на проекти в Столична община, с цел облагодетелстване на негови лични приятели.[12]
Разведен е, има три деца.
Член на журито в предаването „България търси талант“ – сезони 1 (2010), 2 (2012), 3 (2014), 5 (2016), 6 (2019) и 7 (2021). Член на журито в първия сезон (2013) на „Като две капки вода“.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Писател[редактиране | редактиране на кода]
- Неспасяемият език или детството на идиота, София, Университетско издателство, 1989
- Слави Трифонов: За стърчането. София, Сиела, 2002, 288 с. ISBN 954649528Х
- Седнал във въздуха. (подб. и ред. Искра Ангелова). София, Сиела, 2003, 275 с., ISBN 954-649-629-4
- Хуйку. Български антинародни приказки. С илюстрации на Андрей Кулев. София, Сиела, 2008, 136 с. ISBN 978-954-28-0368-3
- Усмихни се България: Сатира. С илюстрации на Чавдар Николов. София, Сиела, 2008 ISBN 978-954-28-0179-5
- Циганите на Сатурн, бомба в парламента, секс с животни и други предизборни идеи: Политическа сатира. София, Сиела, 2009, 204 с. ISBN 978-954-28-0497-0
- TILT. Началото. София, Enthusiast, 2010, 200 с. ISBN 978-954-86-5763-1
- FасеБуки. София, Enthusiast, 2010, 168 с. ISBN 978-954-86-5731-0
- FасеБуки Т.II: Дневникът на малкия Нострадамус. София, Enthusiast, 2011, 166 с. ISBN 978-954-29-5836-9
- FасеБуки Т.III: Житейските възгледи на Дремещата в мен свиня, Enthusiast, 2013, 300 с. ISBN 978-619-164-080-5
- Лятото с тъжните курви (2016)
Редактор[редактиране | редактиране на кода]
- „Капризите на Оливър“ на Боряна Тодорова (2011)
- „Анатомия на илюзиите“ на Людмила Филипова (2012)
- „Обществен експеримент“ на Мартин Карбовски (2013)
- „18% сиво“ на Захари Карабашлиев (2013)
- „Аз съм вашите обувки“ на Васил Пармаков (2017)
- „Архипелаг Ню Йорк“ на Владимир Тодоров (2018)
- "До луната за шишарки" на Васил Русев - Чайката (2019)
- “Гарванът, който можеше да спира времето” Разкази на Самуил Петканов (2020)
- “ИГРАТА НА СОЛТА” от ЕЛЕНА КОЛЕВА (2021)
- “Съвременна българска митология” на Самуил Петканов (2022)
Сценарист[редактиране | редактиране на кода]
- LA DONNA E MOBILE (игрален филм, 1993)
- TILT (игрален филм, 2011)
- SEX, ЛЪЖИ & TV (ТВ сериал, скриптед риалити)
- 7 ЧАСА РАЗЛИКА (ТВ сериал, 2011 – 2014)
Съставител[редактиране | редактиране на кода]
- Когато се наливаше левоцентризъма: Първа ку-книга. София, Труд ISBN 954-528-071-9
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 40 Народно събрание
- ↑ Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 45 Народно събрание
- ↑ Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 46 Народно събрание
- ↑ Централна избирателна комисия
- ↑ Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 47 Народно събрание
- ↑ Профил на народния представител Любен Дилов в сайта на 48 Народно събрание
- ↑ „Дилов-син оглави „Гергьовден“, Петър Стоянович му стана секретар“, в-к „Дневник“, 7 декември 2003 г.
- ↑ „Любен Дилов-син взе „Новинар“, в-к „Стандарт“, 15 май 2004 г.
- ↑ Велислава Попова, „Любен Дилов-син: „Наши приятели бизнесмени и журналисти“ ще издават „Новинар“, в-к „Капитал“, 22 май 2004 г.
- ↑ „Любен Дилов: Делян Пеевски ни натисна да му продадем „Новинар“ за толкова пари, колкото ни дължеше за разпространението. Иначе нямало да ни плати!“, в-к „Ретро“, 15 май 2016 г.
- ↑ „Любен Дилов-син оглави сп. „L’Europeo“, сп. „Мениджър“, 18 август 2010 г.
- ↑ „Задава се нова битка за столичните паркове. Любен Дилов-син предлага концесия, хвали приятеля си Слави Бинев“, в-к „Капитал“, 1 май 2004 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Биография в omda.bg
- Страница в сайта на Народното събрание Архив на оригинала от 2013-01-28 в Wayback Machine.
|
