Луковитско македонско благотворително братство
| Луковитско македонско благотворително културно-просветно братство „Брегалница“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Основана | 1931 г. |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Луковит, България |
| Езици | български |
Луковитското македонско благотворително културно-просветно братство „Брегалница“ е организация на бежанците от областта Македония, установили се в Луковит.
История
[редактиране | редактиране на кода]На Първия македонски конгрес, провел се в София на 19 – 28 март 1895 година, е основана Македонската организация, която бързо започва да образува клонове в цялата страна. Основано е и дружество в Луковит, което участва активно в дейността на Организацията. На Седмия македоно-одрински конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година делегат от Луковитското македоно-одринско дружество е Иван Джартазанов,[1] а на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година делегат е Георги Шекерджиев.[2]
След Първата световна война дружеството е възстановено като благотворително братство, част от Съюза на македонските емигрантски организации. Основано е на 1 юни 1931 година с председател Христо Ив. Гълъбов, Димитър Павлов (подпредседател), Христо Китанов (секретар), Ангел Тодоров (касиер), Борис Попиванов, Димитър Ив. Митов, Генчо Ив. Гълъбов са членове. В контролния съвет са Ангел Георгиев, иван Миленков и Георги Михайлов. За патронен празник е определен Никулден. На 16 януари 1936 година в ръководството влизат родените в Луковит Христо Гълъбов, Димитър Павлов, Васил Ефремов, Тимо Митев от Драмче, Коста Георгиев, Йосиф Георгиев, Димитър Митов, Стоил Миленков, Ангел Георгиев и Янаки Димитров.[3]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 526 – 527.
