Луи Шпор
Луи Шпор Louis Spohr | |
германски композитор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 22 октомври 1859 г.
|
Погребан | Касел, Федерална република Германия |
Награди | Pour le Mérite |
Музикална кариера | |
Стил | опера, симфония |
Инструменти | цигулка |
Активност | 1797 – 1859 |
Уебсайт | |
Луи Шпор в Общомедия |
Луи Шпор (на немски: Louis Spohr, Ludwig Spohr, кръщелно име: Ludewig) е германски цигулар, композитор, диригент и педагог. Заедно с италианеца Николо Паганини е сред най-големите цигулари по тяхно време.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-голямото дете на медицинския съветник Карл Хайнрих Шпор (1756 – 1843) и съпругата му Ернестине Хенке (1763 – 1840). На 12 години е изпратен да учи музика в гимназията в Брауншвайг.
На 15 години е назначен за камерен музикант от херцог Карл Вилхелм Фердинанд от Брауншвайг. Негов учител става цигуларят Франц Ек (1774 – 1804). Той го придружава до Русия и се връща през юли 1803 г. обратно в Брауншвайг. През 1805 г. получава място като концертмайстор в Гота. Там се жени след една година за пианистката Дорете Шпор (родена Шайдлер). На 26 януари 1807 г. в Гота е приет в масонската ложа Ernst zum Compaß.
През 1813 г. е назначен като капелмайстор на театъра във Виена. Там се среща често с Бетовен, който го посещава и в дома му.
След две години напуска и пътува в Швейцария, Италия и Нидерландия и за пръв път се среща с Николо Паганини. През зимата 1817 г. е капелмайстор в театъра във Франкфурт на Майн и ръководител на оркестър. Напуска Франкфурт през септември 1819 г. и пътува в Белгия и в Париж. През 1820 г. отива в Лондон. След четири месеца се връща и установява в Дрезден. През януари 1822 г. става диригент в Касел.
Той композира и е учител в училището по виолина. Ученици от цяла Европа отиват да учат при него. Съпругата му умира през 1834 г. и той се жени втори път за пианистката Мариане Пфайфер.
Против волята му е пенсиониран на възраст 73 години през 1857 г. Почетен гражданин е на Касел. Умира почитан на 22 октомври 1859 г.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Луи Шпор оставя около 280 произведения (10 опери).
|
|||||||||||||||||||||||||||
Проблеми при слушането на файловете? Вижте media help. |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Hans Michael Schletterer: Spohr, Louis. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 35, Duncker & Humblot, Leipzig 1893, S. 239 – 259
- Peter Rummenhöller: Louis Spohr. Ruhm und Vergessenheit eines Komponisten zwischen Romantik und Biedermeier. In: Ders.: Romantik der Musik. Analysen, Portraits, Reflexionen. Bärenreiter Verlag, Kassel 1989, S. 140 – 148, ISBN 3-7618-1236-1
- Leonie Biehler: Das Phantom am Opernplatz. Auf den Spuren von Louis Spohr. In: Andreas Wicke (Hrsg.): Kasseler Musikgeschichte. Wartberg-Verlag, Gudensberg-Gleichen 2004, S. 51 – 56, ISBN 3-8313-1231-1
- Martin Wulfhorst: Spohr, Louis. In: Ludwig Finscher (Hrsg.: Die Musik in Geschichte und Gegenwart, Personenteil Bd. 15 (MGG). Zweite, neubearbeitete Ausgabe. Kassel 2006, Sp. 1200 – 1220
- Alexander Malibran: Louis Spohr. Sein Leben und Wirken. Sauerländer Verlag, Frankfurt/M. 1860
- Dorothy Moulton-Mayer: The forgotten Master. The life & times of Louis Spohr. Da Capo Press, New York 1981, ISBN 0-306-76099-1 (Nachdr. d. Ausg. London 1959).
- Herfried Homburg: Louis Spohr. Bilder und Dokumente seiner Zeit (Kasseler Quellen und Studien; 3). Röth-Verlag, Kassel 1968
- Stadtsparkasse Kassel (Hrsg.): Louis Spohr. Avantgardist des Musiklebens seiner Zeit. Bärenreiter-Verlag, Kassel 1979
- Folker Göthel: Thematisch-bibliographisches Verzeichnis der Werke von Louis Spohr. Musikverlag Schneider, Tutzing 1981, ISBN 3-7952-0175-6
- Paul Katow: Louis Spohr, Persönlichkeit und Werk. RTL Edition, Luxembourg 1983, ISBN 2-87951-031-7
- Hartmut Becker, Rainer Krempien: Louis Spohr, Festschrift und Ausstellungskatalog zum 200. Geburtstag. Verlag Wenderoth, Kassel 1984, ISBN 3-87013-019-9
- Gerald Kilian: Studien zu Louis Spohr. Wahl-Verlag, Karlsruhe 1985, ISBN 3-88147-021-2 (zugl. Dissertation, Universität Heidelberg 1986)
- Helmut Peters: Der Komponist, Geiger, Dirigent und Pädagoge Louis Spohr (1784 – 1859). Stadtbibliothek, Braunschweig 1987
- Simon Moser: Das Liedschaffen Louis Spohrs. Studien – Kataloge – Analysen – Wertungen. Ein Beitrag zur Entwicklungsgeschichte des Kunstliedes. Verlag Wenderoth, Kassel 2005, ISBN 3-87013-035-0 (2 Bde., zugl. Dissertation, Universität Göttingen 2000)
- Wolfram Boder: Louis Spohr und die Musikpädagogik. Verlag ADB, Kassel 2006, ISBN 3-923461-69-0
- Wolfram Boder: Die Kasseler Opern Louis Spohrs. Musikdramaturgie im sozialen Kontext. Bärenreiter Verlag, Kassel 2007, ISBN 978-3-7618-1878-7 (2 Bde., Text- und Notenband)
- Clive Brown: Louis Spohr. Eine kritische Biografie („Louis Spohr. A critical biography“). Merseburger Verlag, Kassel 2009, ISBN 978-3-87537-320-2
- Susan Owen-Leinert, Michael Leinert: Louis Spohr Lied Edition. Gesamtausgabe der ein- und zweistimmigen Klavierlieder. Verlag Christian Dohr, Köln 2009/10
- Michael Zywietz (Hrsg.): Spohr und seine Zeitgenossen, Kassel 2011
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Briefe aus dem Nachlass
- L. Spohr: Violinschule (Wien 1832) – als Online-Version Архив на оригинала от 2014-04-07 в Wayback Machine.
- Spohr Museum
- The Spohr Society of the United States of America Архив на оригинала от 2012-07-12 в Wayback Machine.
- Die Spohr-Gesellschaft in Großbritannien
- louis-spohr.de mit Bildergalerie und Genealogie
- short bio
|