Направо към съдържанието

Луис ван Гаал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луис ван Гаал
Лична информация
Роден
Алойсийос Паульос Мария ван Гаал
8 август 1951 г. (73 г.)
Ръст185 см
Постполузащитник
Настоящ отбор
Отбор Нидерландия (треньор)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1972–1973
1973–1977
1977–1978
1978–1986
1986–1987
Общо
Аякс Амстердам
Белгия Антверпен
Телстар
Спарта Ротердам
АЗ Алкмаар
0
43
25
248
17
333
(0)
(7)
(1)
(26)
(0)
(34)
Треньор
1986–1988
1988–1991
1991–1997
1997–2000
2000–2002
2002–2003
2005–2009
2009–2011
2012–2014
2014–2016
2021–2022
АЗ Алкмаар (помощник)
Аякс Амстердам (помощник)
Аякс Амстердам
Барселона
Холандия
Барселона
АЗ Алкмаар
Байерн Мюнхен
Нидерландия
Манчестър Юнайтед
Нидерландия
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Луис ван Гаал в Общомедия

Алойсийос Паульос Мария „Луис“ ван Гаал (на нидерландски: Aloysius Paulus Maria (Louis) van Gaal, произношение:[luˈwi vɑŋˈxaːɫ] – Лу'и ван Хаал), роден на 8 август 1951 година в Амстердам, е бивш нидерландски футболист и настоящ футболен треньор и функционер (последно е мениджър на „Нидерландия“).

Под негово ръководство са били отборите на „Аякс“, „Барселона“, Алкмаар и „Байерн“, като след световното първенство по футбол поема „Манчестър Юнайтед“.

След края на състезателната си кариера като футболист на ФК Антверпен, Спарта Ротердам и АЗ Алкмаар, става помощник-треньор през 1986 година. След кратка кариера в АЗ, отива в Аякс и става асистент на Лео Беенхакер. През 1991 г. Беенхакер е уволнен и амбициозният ван Гаал е назначен за главен мениджър.

Ръководи Аякс от 1991 до 1997 г. с който завоюва три шампионски титли в Ередивизие – 1994, 1995 и 1996, и на три Суперкупи на Холандия през 1993, 1994 и 1995 година. На Европейската сцена триумфира с Купата на УЕФА през 1992 г. и Шампионската лига през 1995 г., след победа във финала над Милан. Същата година Аякс побеждава и бразилския Гремио в мач за Междуконтиненталната купа. През 1996 г. Аякс отново играят финал в Шампионската лига, но този път губят от Ювентус на Стадио Олимпико в Рим след продължения и изпълнение на дузпи. През този период в състава на холандския гранд присъстват футболисти като Патрик Клуйверт, Марк Овермарс, Франк де Бур и Роналд де Бур, Едгар Давидс, Уинстън Богарт, Михаел Райзигер и Едвин ван дер Сар.

През 1997 г. поема ФК Барселона. Въпреки че печели на два пъти Примера Дивисион, ван Гаал е засипан от критики и напуска след тригодишен престой в клуба. Завръща се в Холандия и става селекционер на Националния отбор, когото води в квалификациите за Световно първенство по футбол 2002.

С националния отбор се проваля в квалификациите и не успява да ги класира за финалите на Световното първенство, и след кампанията е заменен от Дик Адвокаат. Същата година се завръща в Испания и поема за кратко Барселона, но напуска само след шест месеца, заменен от Радомир Антич. През 2004 г. става технически директор в Аякс, но подава оставка същата година.

През 2005 г. заменя Ко Адриансе като мениджър на кормилото на АЗ Алкмаар. Завършва сезон 2006/2007 на 3-то място в Ередивизие, 3 точки зад шампиона ПСВ Айндховен и подгласниците от Аякс Амстердам. В края следващия сезон е напът да напусне поради слабото представяне на отбора (завършва 12-и) [1]. Но след като някои от играчите заявяват, че искат той да остане, Луис ван Гаал решава да им даде шанс за изява под негово ръководство и остава. През сезон 2008/2009 спечелва титлата с Алкмаар 3 кръга преди края на първенството [2]. Като през сезона записва поредица от 28 мача без загуба и завършва с най-голяма голова разлика. Още в средата на май 2009 г. става ясно, че ван Гаал няма да продължи да е треньор на Алкмаар и подписва 2-годишен договор с Байерн Мюнхен [3].

От 1 юли 2009 г. Луис ван Гаал започва тренировки с Байерн. Като за новия си работодател се изказва, че е „клуб мечта“ [4]. Сезонът започва тежко, отборът не е на първо място в Бундеслигата и също така е на крачка от отпадане още в групите на Шампионската лига. Започва да се говори, че ван Гаал ще си тръгне по-рано от предшественика си Юрген Клинсман. В кадрови план той успява да привлече Арен Робен от Реал Мадрид, който по-късно през сезона се оказва важен играч за отбора. От друга страна Лука Тони, един от ключовите играчи при постигнатия от Байерн дубъл през 2007/08, е пратен под наем в Рома в средата на сезона. Също така дава възможност за изява на млади футболисти от школата на Байерн.

Малко преди Коледа настъпва обрат, чийто най-ярък символ е победата над Ювентус в Торино с 4:1. Отборът подобрява играта си и се изкачва на първа позиция в шампионата, а след драматичен четвърт финален мач на Олд Трафорд срещу Манчестър Юнайтед стига и до финал в Шампионската лига. Още в първия си сезон в Мюнхен Луис ван Гаал успява да спечели Бундеслигата и Купата на Германия. А на финала в Шампионската лига се изправя срещу Интер Милано на бившия си помощник от Барселона Жозе Моуриньо. Байерн губи финала с 2:0 и не успява да направи исторически требъл. И все пак в края на сезона ван Гаал е избран за треньор на годината след анкета направена от списание „Кикер“ и съюза на професионалните играчи в Германия.

В началото на сезон 2010/11 Луис ван Гаал спечелва с отбора Суперкупата на Германия. След серия разочароващи резултати, застрашаващи третото място в класирането, даващо право на участие в Шампионската лига, Байерн уволнява Ван Гаал преди края на сезон 2010/2011. До края на сезона отборът е воден от помощника му Андреас Йонкер.

Ван Гаал в АЗ Алкмаар

Аякс

ФК Барселона

АЗ Алкмаар

Байерн Мюнхен

Индивидуални

  • Награда Ринус Микелс (за най-добър треньор) (2) – 2007, 2009
  • Холандски спортен треньор на годината – 2009
  • Die Sprachwahrer des Jahres – 2009
  • Германски футболен треньор на годината – 2010
  1. Soccer-Van Gaal to step down as AZ Alkmaar coach – report // Reuters UK, 28 март 2008. Архивиран от оригинала на 2020-10-27. Посетен на 13 май 2009.
  2. ПСВ Айндховен вкара 6 на Аякс и направи АЗ Алкмаар шампион // Sportal.bg, 19 април 2009. Архивиран от оригинала на 2012-01-11. Посетен на 13 май 2009.
  3. Ван Гаал официално пое Байерн // Sportal.bg, 13 май 2009. Архивиран от оригинала на 2012-01-12. Посетен на 13 май 2009.
  4. Technique and discipline to the fore // Bundesliga.de, 14 май 2009. Посетен на 27 юли 2009.[неработеща препратка]