Направо към съдържанието

Лудовинги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Табела на руините на замък Шауенбург
Печат на Хайнрих Распе IV

Лудовингите (на немски: Ludowinger) са средновековна владетелска династия на Тюрингия и Хесен.

Владенията им са разположени между Майн и Майнц. Основател на рода е Лудвиг Брадати (Ludovicus cum barba; † 13 юни 1080). Той получава през 1040 г. земи северно от Тюрингскта гора и построява замъка Шауенбург при Фридрихрода. Неговите синове, графовете Лудвиг Скачащия (граф на Шауенбург) и Берингер от Зангерхаузен, основават през 1080 г. в земите си бенедиктинския манастир Шьонрайн на Майн. През 1131 г. Лудвиг I е назначен за ландграф от император Лотар III. Така Тюрингия отпада от Племенното херцогство Саксония.

Лудвиг IV е ландграф на Тюрингия и пфалцграф на Саксония (1217 – 1227) се жени 1221 г. за Елисавета Унгарска (1207 – 1231; по-късно католическата Света Елисавета, дъщеря на Андраш II (крал на Унгария 1205 – 1235).

Хайнрих Распе IV († 16 февруари 1247) е ландграф на Тюрингия от 1227 г. и 1246/1247 г. анти-крал на Германия към император Фридрих II и неговият син Конрад IV. Понеже няма мъжки наследник той определя през 1243 г. за свой наследник на Ландграфство Тюрингия своя племенник Хайнрих, маркграфът на Майсен от Ветините. Със смъртта на Хайнрих Распе IV през 1247 г. династията изчезва.

Управляващи графове и ландграфове на Тюрингия (1131 – 1247)

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1031 – 1056 Лудвиг Брадати († 13.6.1080), граф на Шауенбург, Тюрингия; ∞ за Цецилия, графиня на Зангерхаузен, от която има пет деца:
  1. Лудвиг Скачащия († 6/8.5.1123), граф на Шауенбург, Тюрингия;
  2. Берингер († ок. 1110), граф на Зангерхаузен, ∞ за Бертрада († 1145), дъщеря на Конрад фон Ветин;
  3. Хилдегарда, ∞ 1. за граф Попо I фон Хенеберг († 1078); ∞ 2. за Тимо фон Нордек;
  4. Ута, ∞ за граф Дитрих фон Линденбах;
  5. Аделхейд, ∞ граф Лудвиг фон Випра.[1]
  1. Аделхайд (1089 – 1146), ∞ за Улрих II фон Ваймар († 1112);
  2. Херман († 1114);
  3. Лудвиг I († 12.1.1140), 1-ви ландграф на Тюрингия от 1131;
  4. Удо I († 1148), епископ на Наумбург от 1125;
  5. Хайнрих Распе I († 1130), ∞ 1122 за графиня Хедвига фон Магинфред;
  6. Кунигунда († 1118), ∞ за граф Вихман фон Саксен;
  7. Цецилия († 1141), ∞ за граф Герлах I фон Велденц.[1]
  • 1123 – 1140 Лудвиг I († 1140), 1-ви ландграф на Тюрингия от 1131 г.; ∞ за Хедвига (1098 – 1148), дъщеря на граф Гизо IV фон Гуденсберг, от която има седем деца:
  1. Лудвиг II Железни (1128 – 14.10.1172), 2-ри ландграф на Тюрингия;
  2. Хайнрих Распе II (1130 – 1155/57), граф на Гуденсберг;
  3. Лудвиг († 1189), граф на Тамсбрюк;
  4. Цецилия, ∞ за княз Олдржих Моравски (1134 – 1177);
  5. Юдит, ∞ 1153 за краля на Бохемия Владислав II;
  6. Аделхайд († сл. 1140), абатиса в Айзенах;
  7. Матилда, ∞ за Дитриф фон Баленщат, граф Вербен († 1183).[1]
  1. Лудвиг III Набожни (1151/52 – 16.10.1190), 3-ти ландграф на Тюрингия;
  2. Фридрих (1153 – 1229), граф на Цигенхайм от 1186, ∞ 1186 за Луитгарда († сл. 1207), дъщеря на граф Гоцмар III фон Цигенхайм;
  3. Херман I (1154/55 – 25.4.1217), 4-ти ландграф на Тюрингия;
  4. Хайнрих Распе III (1155 – 1180), граф на Гуденсберг;
  5. Юдит, ∞ за граф Херман II фон Равенсберг († сл. 1218).[1]
  • 1172 – 1190 Лудвиг III Набожни (1151/52 – 1190), 3-ти ландграф на Тюрингия, ∞ 1. (1172) за Маргарета († сл. 1186), дъщеря на граф Дитрих II/IV фон Клеве; ∞ 2. (1184, изгонена 1187) за София (1141 – 1198), дъщеря на новгородския княз Владимир Всеволодович. Има една дъщеря от първата си съпруга:
  1. Юдит († сл. 1208), ∞ ок. 1190 за граф Дитрих фон Гройч.[1]
  • 1190 – 1217 Херман I (1154/55 – 1217), 4-ти ландграф на Тюрингия, пфалцграф на Саксония от 1181, ∞ 1. (1182) за София († 1189/90), дъщеря на пфалцграф Фридрих II фон Зомершенбург, от която има две дъщери; ∞ 2. (1196) за София Баварска (1170 – 1238), дъщеря на баварския херцог Ото I, от която има шест деца:
  1. Юта (1) (1184 – 1235), ∞ 1. (1194) за маркграф Дитрих фон Майсен (1162 – 1221); ∞ 2. (1223) за граф Попо XII фон Ханеберг († 1245);
  2. Хедвига (1) († 1247), ∞ 1211 за граф Албрехт II фон Ваймар-Орламюнде († 1245);
  3. Ирмгарда (2) (ок. 1197 – ок. 1244), ∞ 1211 за княз Хайнрих I фон Анхалт (ок. 1170 – 1252);
  4. Херман (2) (до 1200 – 1216);
  5. Лудвиг IV Свети (2) (28.10.1200 – 11.9.1227), 5-ти ландграф на Тюрингия;
  6. Хайнрих Распе IV (2) (ок. 1202 – 16.2.1247), 7-ми ландграф на Тюрингия, германски антикрал от 1246;
  7. Конрад (2) (ок. 1204 – 1241), велик магистър на Тевтонския орден от 1239;
  8. Агнес (2) (ок. 1206 – до 1247), ∞ 1. (1225) за принц Хайнрих Австрийски (1208 – 1228); ∞ 2. за саксонския херцог Албрехт I (ок. 1175 – 1261).[1]
  1. Херман II (28.3.1222 – 2.1.1241), 6-ти ландграф на Тюрингия;
  2. София (1224 – 1275), ∞ 1240 за херцог Хайнрих II фон Брабант (ок. 1207 – 1240);
  3. Гертруда (1227 – 1297), абатиса в Алтенберг.[1]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Hans-Joachim Kessler, Konrad Kessler, Auf den Spuren der Thüringer Landgrafen. Sutton Verlag, Erfurt 2010, ISBN 978-3-86680-668-9.
  • Wolfgang Hartmann, Vom Main zur Burg Trifels – vom Kloster Hirsau zum Naumburger Dom. Auf hochmittelalterlichen Spuren des fränkischen Adelsgeschlechts der Reginbodonen. Aschaffenburg 2004.
  • Josef Heinzelmann, Manuel Aicher, Wolf cum barba. In: Archiv für Familiengeschichtsforschung. Band 6, 2002, S. 19 – 23
  • Josef Heinzelmann, Nachträge zu: Ludwig von Arnstein und seine Verwandtschaft, Zugleich ein Beitrag: Die frühen Ludowinger (Grafen in Thüringen). In: Genealogisches Jahrbuch Band 36, 1997, S. 67 – 73.
  • Hans Patze, Walter Schlesinger, Geschichte Thüringens. Zweiter Band, erster Teil. Köln 1974, S. 10 – 41. ISBN 3-412-02974-2
  • Jürgen Petersohn, Die Ludowinger. Selbstverständnis und Memoria eines hochmittelalterlichen Reichsfürstengeschlechts. In: Blätter für deutsche Landesgeschichte. Band 129, 1993, S. 1 – 39.
  • Reinhard Zöllner, Die Ludowinger und die Takeda. Feudale Herrschaft in Thüringen und Provinz Kai, Kai no kuni Dieter Born, 1995, ISBN 3-922006-09-4
  • Tilo Köhn, Brandenburg, Anhalt und Thüringen im Mittelalter. Askanier und Ludowinger beim Aufbau fürstlicher Territorialherrschaften, Böhlau, Köln-Weimar-Wien 1997 ISBN 3-412-02497-X(ISBN 3-412-02497-X); S. 241 – 294.
  • Wilfried Warsitzka, Die thüringer Landgrafen. Verlag Dr. Bussert & Stadeler, Jena 2003, ISBN 978-3-932906-22-0

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 301. Людовинги. Ландграфы тюрингские
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лудовинги&oldid=12488852“.