Лудвиг I Савойски-Ракониджи
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Лудвиг I.
| Лудвиг I Савойски-Ракониджи Lodovico I di Savoia-Racconigi | |
| I. господар на Панкалиери, Ракониджи и Милябруна, Кастелрайнеро и Кавур II. маркиз на Ракониджи | |
| Роден |
ок. 1390
|
|---|---|
| Починал | 1459 г.
|
| Религия | Католицизъм |
| Управление | |
| Период | I. 1407 – 1443 II. 1443 – 1465 |
| Предшественик | родоначалник |
| Наследник | Франциск Савойски-Ракониджи |
| Отличия | рицар на Върховния орден на Пресветото Благовещение |
| Герб | |
.svg) | |
| Семейство | |
| Род | Савоя-Ахая, Савоя-Ракониджи |
| Баща | Лудвиг Савойски-Ахая |
| Братя/сестри | Природениː Адзано Дзакария |
| Съпруга | Алиса дьо Монбел |
| Деца | Франциск Савойски-Ракониджи Мария Савойска-Ракониджи Лудвиг Савойски-Ракониджи Алиса Савойска-Ракониджи Барбара Савойска-Ракониджи Лучия Савойска-Ракониджи |
Лудвиг I Савойски-Ракониджи, с прозвище „Извънбрачни Ахейски“ (на италиански: Lodovico I di Savoia-Racconigi, il bastardo di Acaia; * ок. 1390, Неапол, Неаполитанско кралство, † 1459[1]) е родоначалник на кадетската линия на Савойската династия с име Савоя-Ракониджи. Той е господар (сеньор) на Панкалиери (от 1407 г.), Ракониджи и Милябруна (от 23 февруари 1414 г.), Кастелрайнеро и Кавур (от 1417 г.), рицар на Върховния орден на Пресветото Благовещение (от 13 февруари 1434 г.), херцогски маршал (1454 г.).[1][2]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Лудвиг е извънбрачен син на Лудвиг Савойски-Ахая (* 1364 † 1418[3] ), господар на Пиемонт и титулярен княз на Ахая, и на неаполитанска благородничка.[4] Вероятно е роден през 1390 г., но баща му го признава едва през 1407 г. поради липсата на законни наследници.
Има един вероятен полубрат, роден от извънбрачна връзка на баща му.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]На 12 август 1413 или 1416 г. баща му Лудвиг дава като апанаж на него и на неговите бъдещи синове и дъщери (законородени или не) замъците, местата, юрисдикциите, имотите и феодалните приходи от Панкалиери, Озазио, Кастелрайнеро[5], Ракониджи и Милябруна[6][7] Инвеститурата е потвърдена от савойския херцог Амадей VIII Савойски на 12 юни 1430 г.[1][7]
Военен в служба на херцог Амадей VIII Савойски, Лудвиг I участва във военните конфликти, водени от херцога, и през 1422 г. пленява Бонифаций, маркграф на Чева. По-късно предприема няколко дипломатически мисии от името на Савойските херцози.
През 1434 г. е номиниран за кавалер на Върховния орден на Пресветото Благовещение.[8]
В памет на неговата служба в полза на Савойските херцози той е назначен за Маршал на Савоя през 1436 г., оставайки на този пост до 1455 г.[9]
Умира през 1459 г. след интензивен живот на заемане на висши административни постове.
Актът на инвеститурата му се съхранява в Общинския архив на град Ракониджи, Северна Италия, в кат. IV, сноп 116, папка 6 (categoria IV, mazzo 116, fascicolo 6).[10]
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]∞ 3 ноември 1412 за Алис дьо Монбел († 1454/1464), дъщеря на Гиг дьо Монбел, господар на Антръмон и на Монбел, и на втората му съпруга Катерина дьо Мобек.[2][11] Според френския историк Самюел Гишенон те имат двама сина и една дъщеря,[11] а според уеб страницата Foundation of Medieval Genealogy имат двама сина и четири дъщери:[2]
- Франциск Савойски-Ракониджи († пр. 1 януари 1503), наследник на Лудвиг,[11] господар на Ракониджи и на Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро (херцогски дар от 27 март 1461 г.), губернатор на Верчели (1465/1467);[1] ∞ за Катерина дьо Сесел, дъщеря на Йоан дьо Сесел, господар на Баря и на Ла Рошет,[12] маршал на Савоя, и на първата му съпруга Маргарита дьо ла Шамбър от виконтите на Мориен; имат двама сина и една дъщеря; има и един извънбрачен син;[13]
- Мария Савойска-Ракониджи[11] († 1471[1] или сл. 1477,[2] погребана в Ла Рошет), ∞ 12 октомври 1449 (договор) за Аймон дьо Сесел д'Е († 1466[1] или ок. края на 1470/нач. на 1471, погребан в Ла Рошет[2]), виконт на Мориен, граф на Ла Шамбър[14] (15 август 1466), син на Жан дьо Сесел, господар на Баря и на Ла Рошет,[12] маршал на Савоя, и на първата му съпруга Маргарита дьо ла Шамбър; имат един син и една дъщеря;[15]
- Лудвиг Савойски-Ракониджи († пр. 1503), господар на Озазио, Кавур и Кастелрайнеро,[11] ∞ 1493 за Франческа ди Салуцо, дъщеря на Угонино ди Салуцо, господар на Карде, губернатор на Пинероло, и на съпругата му Маргарита дьо ла Палю; имат трима сина;[1][2]
- Алисия Савойска-Ракониджи († сл. 11 януари 1464), ∞ 8 март 1460 (договор) за маркиз Иноченцо Фиески († 1492), господар на Масерано и син на Лодовико Фиески, граф на Лаваня[2]
- Барбара Савойска-Ракониджи († сл. 1464), ∞ за Галеацо ди Салуцо от маркграфовете на Салуцо, съгосподар на Мулацано и Фариляно;[1][2]
- Лучия Савойска-Ракониджи (неизв.), ∞ за Конрено Роеро д'Асти,[1] господар на Калосо.[2]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ((it)) Francesco Cognasso, I Savoia, ed. Corbaccio, Torino, 2002, ISBN 88-7972-135-6
- ((it)) R. P. Martinez, Guida al Castello di Racconigi, Paravia, Torino, 1997
- ((fr)) Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques, Livre 1-2, Livre 3, 1660
- ((en)) Charles Cawley, Signori di Racconigi, на уеб страница Foundation of Medieval Genealogy
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и Sardimpex.com. Savoia // Посетен на 2 януари 2021. (на италиански)[неработеща препратка]
- ↑ а б в г д е ж з и Charles Cawley. Signori di Racconigi // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 2 януари 2021. (на английски)
- ↑ LOUIS de Savoie // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 2 януари 2021. (на английски)
- ↑ Samuel Guichenon,Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques (). chez Jean-Michel Briolo, 1660. с. 346 (Livre I). Посетен на 22.7.2020.
- ↑ Кастелрайниеро е подселище на днешните села Панкалиери и Ломбриаско в Северна Италия
- ↑ Милябруна е подселище на днешния град Ракониджи в Северна Италия
- ↑ а б Paolo Libra. Genealogia dei Signori di Racconigi // Comune di Pancalieri. Посетен на 22.7.2020. (на италиански)
- ↑ Chevaliers de l'ordre du Collier de Savoie, dit de l'Annonciade, appartenant au duché de Savoie, de 1362 à 1860. Grenoble, Impr. de E. Allier, 1878. с. 12.
- ↑ Guido Castelnuovo, «Les maréchaux en Savoie au bas Moyen Age», in La société savoyarde et la guerre. Huit siècles d'histoire, XIIIe – XXe siècles, XXXVIe Congrès des Sociétés Savantes de Savoie, Chambéry, Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, 1997, Mémoires et Documents, p.91-99, (lire en ligne).
- ↑ Paolo Libra. Genealogia dei Signori di Racconigi // Comune di Pancalieri. Посетен на 29 септември 2020. (на италиански)
- ↑ а б в г д Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres .... Т. 3. 1660. p. 253. (на френски)
- ↑ а б Баря (Barjat) – ? и Ла Рошет (La Rochette) – градче в деп. Савоа, регион Оверн-Рона-Алпи в дн. Франция.
- ↑ Charles Cawley. Francesco di Savoia // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 22.7.2020. (на английски)
- ↑ Ла Шамбър (La Chambre) е село/градче в деп. Савоа, регион Оверн-Рона-Алпи в дн. Франция.
- ↑ Vicomtes de Maurienne, comtes de la Chambre (Seyssel-Aix) // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 22.7.2020.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ludovico I di Savoia-Racconigi и страницата Louis de Savoie-Raconis в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
