Лотус (Формула 1)

Лотус
База	Хетел Великобритания
Основател	Колин Чапман
Известни пилоти	Греъм Хил Джим Кларк Емерсон Фитипалди Марио Андрети Найджъл Менсъл Айртон Сена Нелсън Пикет Мика Хакинен
Двигател	Косуърт, Хонда, Рено
Участие във Формула 1
Дебют	1958 ГН Монако
Активност	1958 – 1994
Състезания	489
Шампион	7 (1963, 1965, 1968, 1970, 1972, 1973, 1978)
Шампион при пилотите	6 (1963, 1965, 1968, 1970, 1972, 1978)
Победи	73
Първи позиции	102
НБО	65
Първа победа	1960 ГН Монако
Последна победа	1987 ГН Детройт
Последен старт	1994 ГН Австралия
Лотус в Общомедия

„Лотус 49 – 1“ на Джим Кларк

Лотус е британски отбор във Формула 1, част от автомобилната компания „Лотус Карс“, създадена през 1952 г. Отборът се състезава под името „Тийм Лотус“ от 1958 до 1994 година и има 7 конструкторски титли, като най-големите успехи се свързват с името на Колин Чапман. Най-добрите постижения са през 70-те години на XX век, когато печели 4 титли. За тима са карали легенди, като Греъм Хил, Джим Кларк, Джон Съртис, Стърлинг Мос, Джак Брабам (основател на отбора Брабам), Фил Хил, Марио Андрети, Емерсон Фитипалди, Йохен Ринт, Найджъл Менсъл, Айртон Сена, Нелсон Пикет и Мика Хакинен.

Във Формула 1 тимът се смята за иноваторски и създател на много революционни идеи, променили завинаги света на Формула 1.

След смъртта на създателя Колин Чапман, отборът постепенно запада и през 1994 г. е обявявено оттеглянето му от Ф1, поради финансова криза. В началото на XXI век се забелязва съживяване на компанията благодарение на спортните модели Елис и Егзиж. През 2005 г. Малайзийската компания Протон реорганизира фирмата. През 2009 г. друга малайзийска компания реорганизира отбора на Лотус с амбиции за завръщане във Формула 1.

Начало във Ф1 – 1950-те и 1960-те

През 1958 г. Лотус дебютира във Формула 1 с пилоти Греъм Хил и Клиф Алисън, а за да се издържа, продава шасита и на други. Именно с частен Лотус Стърлинг Мос печели първата победа с подобна кола. Година след това „заводският“ Лотус печели също победа с Инес Айърланд.

През 1963 г. в тима идва Джим Кларк и започва най-славната част от историята на тима. За 10 години тимът печели 6 конструкторски титли. Още 1963 Кларк прави уникален рекорд по онова време, печелейки 7 състезания. Двамата с Колин се сближават доста, винаги преди състезание спят в 1 стая (тогава се е пестяло), разбирали са се с поглед. Често Кларк в интервюта споменава как по време на състезание се чуди колко ли му е разликата с някой пилот или дали колата е наред и още същото преминаване на старт-финалната права виждал Чапман с таблото с нужната информация, въпреки че дори не е изричал на глас мислите си. Затова, когато през 1968 г. Кларк загива в състезание от Формула 2, Чапман прелита от Англия в Германия, крещейки непрекъснато: „Идиоти!!! Какво направихте с моя пилот!!!“. Мисълта на Чапман е дори по-бърза от колите му, а едно от нещата, които не понася са глупаците – тях той поставя на място, което не рядко води до скандали. Биографиците на Чапман разделят живота му на 2 етапа – преди и след смъртта на Джим Кларк.

След 1968 г. Лотус все още има златни мигове, но никога не постига серия от няколко години. Причината – Чапман не се интересува от бавния, но постепенен възход. Винаги търси и намира начин да надхитри и изиграе съперниците с някоя иновация. Затова например побеснява на Fan-car-а на Брабам от 1978 г. – кола с вентилатор отзад, която всмуква въздуха и създава граунд ефект. Според мнозина Чапман е не толкова противник на идеята, а по-скоро го е било яд, че не се е сетил пръв.

В средата на 1960-те години производителите на коли виждат, че Ф1 е все по-скъпа и безсмислена забава и се оттеглят.

Емерсон Фитипалди лети в своя болид Лотус 72, Голяма награда на Германия – 1971 г.

Предстоят 20-ина години на хегемония на малки частни английски тимове, като Брабам, Тирел, Купър, Лотус, Макларън и Уилямс. За целта обаче трябват пари. Малко са милионерите като лорд Хескет, които да имат бездънен джоб, а и да има – и те привършват парите си. Необходима е революция и тя е дело на Колин Чапман. Допреди това колите са били в цветовете на държавата си. Така италианските коли (Алфа Ромео, Ферари и др.) са били червени, френските – сини, нидерландските – оранжеви, британските – зелени. Колин Чапман решава да промени това и изпраща стотици писма, получавайки само 1 положителен отговор – от цигарената компания „Gold Leaf“. Така спонсорите, в частност цигарените компании, навлизат в света на Формула 1, а от следващия сезон Лотус стават червени.

1970-те и 1980-те години

През 1970 г. Йохен Ринт става първият посмъртен шампион – с Лотус.

Според мнозина Чапман се интересува все повече от комерсиалната част и става разсеян. Случва се на коктейл със спонсора Тисо (Tissot) да отиде с часовник на конкурента Ролекс (Rolex) и едва на входа да се сети да го махне. Тогава той открива последния пилот, към който се привързва – леко закъснелия с началото на кариерата си Найджъл Менсъл.

Найджъл Менсъл и Лотус 95Т в състезанието за Голямата награда на САЩ – Запад, Далас, 1984 г.

Малко преди смъртта си Чапман му удължава договора с 2 години. В края на 1981 г. се появява Лотус 88 – последният модел, дело на Чапман. Блестящият гений и тук си проличава – прави двойно шаси, въвежда активното окачване. Всъщност модел 88 е и първият с шаси от карбон. Колата е толкова сполучлива, че мачка на тестове конкуренцията с над 2 секунди. ФИА веднага се намесва и забранява колата (затова днес за първата кола с шаси от въглеродни нишки се счита МР4/1 на Макларън). Чапман побеснява, изпокарва се с всички и се зарича повече да не стъпи на пистата. Малко по-късно през една декемврийска вечер прелита над Ламанша със своя самолет в страхотна буря. През нощта умира от инфаркт, едва 54-годишен. Из падока плъзва слух, че Чапман просто се е скрил в Южна Америка, за да не гледа пропадането на Лотус и само чака благоприятен момент да се върне. Това не е от неуважение към него, просто никой не иска да повярва, че този гений е загинал.

От там нататък историята на Лотус е трагична и върви към бавна, но сигурна смърт. Питър Уор застава начело в отбора. Нито Найджъл Менсъл, нито талантливият Елио де Анджелис могат да възродят тима. През 1985 година е взет младият Айртон Сена и още във второто състезание той постига победа – първа за Лотус от кончината на Чапман. Всъщност Сена печели и последната победа за тима през 1987 г. След това разочарован, че от тима не му осигуряват кола, с която реално да има шанс за титлата, той напуска. На негово място за сезон '88 идва действащият шампион – Нелсън Пикет, и това е последната година, в която славният тим е с номера 1 и 2.

Джони Хърбърт в едно от последните състезания на Лотус във Формула 1 – Голяма награда на Великобритания, Силвърстоун, 1994 г.

Краят: 1990-те години

Малко след това Питър Уор напуска (в края на 1990 г. продава тима), а с това и последните надежди за възраждане. Тимът става посредствен и се задоволява с не повече от 20-ина точки на сезон. Компанията майка – Лотус Карс е в дълбока финансова криза и в резултат на това 1994 г. е последна за тима във Ф1. За да се спаси от фалит, отборът е продаден на Дейвид Хънт, брат на Джеймс Хънт, малко след това е слят с Пасифик. Така в началото на сезон 1995 тимът носи емблемата на Лотус и гръмкото име „Пасифик Тийм Лотус“. Отборът обаче се представя много слабо. За повечето фенове това вече не е Лотус и затова тимът остава като Пасифик. Този тим изчезва през 1996 г. Въпреки че отсъства дълги години от Ф1, Лотус продължава да е сред най-добрите четири отбора според статистиката и множество фенове мечтаят за завръщането му.

Завръщане във Формула 1 и спорове

През 2010 г. във Формула 1 навлизат 3 нови отбора, един от които носи славното име „Лотус“, с разрешението на фамилията Чапман, но без правата върху името „Тийм Лотус“, поради което се кръщава „Лотус Рейсинг“. Този тим е собственост на малайзийския бизнесмен Тони Фернандес. През 2011 г. отборът купува лиценза от Дейвид Хънт и с това получава правото да се кръсти „Тийм Лотус“ – както се е казвал отборът по времето на Колин Чапман. В същото време част от акциите на отбора на „Рено Ф1“ са закупени от компанията – производител на коли „Лотус карс“, собственост на Протон груп. В резултат на това „Рено“ се прекръстват на „Лотус-Рено“ и така през 2011 г. във Формула 1 съществуват 2 тима с името „Лотус“. След шумен съдебен спор се стига до споразумение, съгласно което от сезон 2012 „Лотус-Рено“ ще е единственият тим с марка Лотус във Ф1, докато досегашният „Тийм Лотус“ се преименува на Катерам.

Статистика

Световни шампиони при пилотите

Джим Кларк

Греъм Хил

Йохен Ринт

Емерсон Фитипалди

Марио Андрети

Година	Пилот	Двигател	Гуми
1963	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Дънлоп
1965	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Дънлоп
1968	Греъм Хил	Лотус-Форд Косуърт	Файърстоун
1970	Йохен Риндт	Лотус-Форд Косуърт	Файърстоун
1972	Емерсон Фитипалди	Лотус-Форд Косуърт	Файърстоун
1978	Марио Андрети	Лотус-Форд Косуърт	Гудиър

Световни шампиони при конструкторите

Година	Конструктор	Двигател	Гуми
1963	Лотус	Клаймакс	Дънлоп
1965	Лотус	Клаймакс	Дънлоп
1968	Лотус	Форд Косуърт	Файърстоун
1970	Лотус	Форд Косуърт	Файърстоун
1972	Лотус	Форд Косуърт	Файърстоун
1973	Лотус	Форд Косуърт	Гудиър
1978	Лотус	Форд Косуърт	Гудиър

Пилоти участвали за Лотус

Брой Пилоти		Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
135	Лотус	494	79	107	71	1368	172

N	Пилот	Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
1	Джим Кларк	72	25	33	28	274	32
2	Марио Андрети	79	11	17	8	147	16
3	Емерсон Фитипалди	42	9	4	5	144	20
4	Рони Петерсон	59	9	13	7	144	18
5	Йохен Ринт	19	6	8	3	67	8
6	Айртон Сена	48	6	16	6	150	22
7	Стърлинг Мос	12	4	4	2	40	4
8	Греъм Хил	59	4	5	2	89	10
9	Елио де Анджелис	90	2	3	–	119	9
10	Гунар Нилсон	31	1	–	1	31	4
11	Жо Сифер	35	1	1	3	28	3
12	Инес Айрлънд	36	1	–	1	37	4

Двигатели доставяни за Лотус

N	Двигател	Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
1	Форд Косуърт	257	47	56	36	749	97
2	Клаймакс	82	24	31	27	295	38
3	Рено	62	5	19	4	187	24
4	Хонда	32	2	1	3	87	11
5	БРМ	49	1	–	–	29	2
6	Джъд	31	–	–	1	18	-
7	Ламборгини	16	–	–	–	3	-
8	Муген-Хонда	16	–	–	–	–	-
9	Прат и Уитни	3	–	–	–	–	-
10	Косуърт	3	–	–	–	–	-
11	Мазерати	1	–	–	–	–	-
12	Форд	1	–	–	–	–	-
13	Боргвард	–	–	–	–	–	-

Гуми доставяни за Лотус

N	Гуми	Участия	Победи	ПП	НБО	Точки	Подиуми
1	Гудиър		32
2	Дънлоп		24
3	Файърстоун		23

Победи на Лотус във Формула 1

N	Година	Пилот	Двигател	Гуми	Голяма награда	Писта	Статистика
1	1960	Стърлинг Мос	Лотус-Клаймакс	Д	Монако	Монте Карло	Статистика
2	1960	Стърлинг Мос	Лотус-Клаймакс	Д	САЩ	Уоткинс Глен	Статистика
3	1961	Стърлинг Мос	Лотус-Клаймакс	Д	Монако	Монте Карло	Статистика
4	1961	Стърлинг Мос	Лотус-Клаймакс	Д	Германия	Нюрбургринг	Статистика
5	1961	Инес Айрлънд	Лотус-Клаймакс	Д	САЩ	Уоткинс Глен	Статистика
6	1962	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Белгия	Спа-Франкоршамп	Статистика
7	1962	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Великобритания	Ейнтрий	Статистика
8	1962	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	САЩ	Уоткинс Глен	Статистика
9	1963	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Белгия	Спа-Франкоршамп	Статистика
10	1963	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Нидерландия	Зандворт	Статистика
11	1963	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Франция	Реймс	Статистика
12	1963	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Великобритания	Силвърстоун	Статистика
13	1963	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Италия	Монца	Статистика
14	1963	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Мексико	Ерманос Родригес	Статистика
15	1963	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	ЮАР	Принц Джордж	Статистика
16	1964	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Нидерландия	Зандворт	Статистика
17	1964	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Белгия	Спа-Франкоршамп	Статистика
18	1964	Джим Кларк	Лотус-Клаймакс	Д	Великобритания	Силвърстоун	Статистика