Направо към съдържанието

Лорендзос Мавилис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лорендзос Мавилис
Λορέντζος Μαβίλης
гръцки поет, политик и шахматист
бюст на Мавлис на площад „Мавлис“ в Атина
бюст на Мавлис на площад „Мавлис“ в Атина

Роден
Починал
28 ноември 1912 г. (52 г.)
ПогребанГърция

Учил въвВроцлавски университет
Фрайбургски университет
Мюнхенски университет
Гьоте университет Франкфурт на Майн
Политика
ПартияЛиберална партия
Депутат
Подпис
Лорендзос Мавилис в Общомедия

Лоредзос Мавилис (на гръцки: Λορέντζος Μαβίλης) е гръцки поет,[1] парламентарист и борец за национално освобождение на Гърция.

Роден е на 6 септември 1860 г. на остров Итака. Дядо му по произход е испанец, консул на Испания на остров Корфу. Жени се за гъркиня и остава да живее на острова. Баща му е дългогодишен съдия в Корфу.

През 1880 г. Мавилис заминава за Германия да следва филология и философия. Прекарва 12 години от живота си там. По това време е под влиянието на текстовете на Фридрих Ницше (дори пише сонет, озаглавен „Свръхчовекът“), „Критика на чистия разум“ на Имануел Кант и разбиранията на Артур Шопенхауер. Чете санскритски философски текстове и превежда откъси от индийския епос „Махабхарата“. В германския период от живота си Мавилис пише лирика, главно сонети, и шахматни задачи, които публикува в немски списания. През 1890 г. завършва философия в Университета в Ерланген, Бавария и се завръща в Корфу. По време на борбите за освобождаване на остров Крит (1896) участва като доброволец. През следващата 1891 г. е отново доброволец в Епир, където е и ранен.

През 1910 г. е избран за депутат в гръцкия парламент от листата на Либералната партия на Елевтериос Венизелос. Като депутат участва в борбата за запазване чистотата на гръцкия език. Участва като доброволец в Балканската война (1912).

Лоредзос Мавилис загива геройски на 28 ноември 1912 г. при отбраната на село Дрискос, близо до Йоанина.

Считан е за родоначалник на гръцкия сонет. Известен с изключителната си придирчивост и самокритика. С изключение на няколко стихотворения, публикувани в периодичния печат, не издава нито една стихосбирка докато е жив. Всичките му творби са издадени след смъртта му, през 1915 г. от неговия приятел К. Теотоку. Общо творбите му включват 58 сонета, роман и множество преводи на текстове на Йохан Волфганг фон Гьоте, Фридрих Шилер, Лудвиг Уланд, Джордж Гордън Байрон, Данте Алигиери и Джакомо Леопарди.

По време на следването си в Германия участва в Академичния шахматен клуб в Мюнхен, където става известен като Dr. Greco.[2]