Лоран Фабиюс
Лоран Фабиюс | |
френски политик | |
Роден | |
---|---|
Учил в | Екол нормал (Париж) Национално училище за администрация Институт за политически изследвания |
Политика | |
Партия | Социалистическа партия |
Семейство | |
Съпруга | Франсоаз Кастро |
Деца | Томас Фабиюс |
Уебсайт | |
Лоран Фабиюс в Общомедия |
Лоран Фабиюс (на френски: Laurent Fabius, роден на 20 август 1946 г., Париж) е френски политик, 159-и министър-председател на Франция (1984-1986), член на Френската социалистическа партия. Най-младият министър-председател на Петата република – 37-годишен.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произхожда от семейство на богати евреи-ешкенази, търговци на изкуство.
Член на Националното събрание
[редактиране | редактиране на кода]След завършване на едно от най-престижните висши училища на Франция – Висшата административна школа, Фабиюс работи в Държавния съвет. През 1978 г. влиза в Националното събрание като член на Социалистическата партия (ФСП). По-късно влиза в близкия кръг на социалистическия лидер Франсоа Митеран.
В правителството
[редактиране | редактиране на кода]Когато Митеран е избран за президент през 1981 г., Фабиюс става финансов министър, а след 2 г. – министър-председател.
Застъпва се за нов френски социализъм и открита пазарна икономика. Излиза в оставка след поражението на социалистите на парламентарните избори през 1986 г.
Избран е за първи секретар на ФСП на конгресите през 1988-1990 г. През 1988 г. на 41 г. става най-младият председател на Националното събрание.
През 1992 г. става първи секретар на ФСП, но си тръгва след тежкото поражение на парламентарните избори през 1993 г.
Лоран Фабиюс е символ на модерния френски социализъм, но неговото политическо име силно пострадва след скандал със заразени със СПИН. Въпреки че е оправдан в съда, общественото мнение смята, че е замесен в скандала и носи отговорност.
Отново става председател на Националното събрание през 1997 г., а през 2000-2002 г. е министър на икономиката в кабинета на Лионел Жоспен. След излизането на Жоспен от политиката Фабиюс безуспешно се опитва да стане секретар на ФСП. След като заявява, че е изменил на своите възгледи, отива в лявото крило на партията.
Фабиюс оглавява лагера на социалистите, които са против ратификацията на Европейската конституция, но на 1 декември 2004 г. ФСП се обявява за нея. Поради това Фабюс преминава в лагера на противниците на Конституцията и се счита за лидер на движението. Когато французите гласуват против Европейската конституция на референдума през 2005 г., му предлагат да остане в партията, но го лишават от длъжност в Националния изпълнителен комитет.
През 2007 г., заедно със Сеголен Роаял и Доминик Строс-Кан, Фабюс претендира за кандидат-президент от ФСП, но при изборите губи от тях.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Правителство
[редактиране | редактиране на кода]- министър-председател (1984-1986)
- министър на бюджета (1981-1983)
- министър на промишлеността и технологиите (1983-1984)
- министър на икономиката, финансите и промишлеността (2000-2002)
- министър на външните работи (2012-...)
Европейски парламент
[редактиране | редактиране на кода]- член на Европейския парламент (1989-1992, оставка)
Национално събрание
[редактиране | редактиране на кода]- председател (1988-1992 – оставка, 1997-2000 – министър)
- член (1978-1981 – министър, 1986-2000 – министър)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]Семейство и личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Има 2 сина от бившата си съпруга – продуцентката Франсоаз Кастро.
Фабиюс, несъстоял се съперник на Никола Саркози на изборите през 2007 г., известно време е в близки отношения с модела Карла Бруни – сегашната съпруга на Саркози. [1]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- La France inégale (1975)
- Le Cœur du futur (1985)
- C’est en allant vers la mer (1990)
- Les Blessures de la vérité (1995): prix du livre politique en 1996
- Cela commence par une balade (2003)
- Une certaine idée de l’Europe (2004)
- La Reconstruction de la gauche ?, avec Alain Finkielkraut, Forum Libération de Grenoble, sur CD audio (2008)
- Le Cabinet des douze (2010) – Prix Montaigne de Bordeaux (2011)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Peter Allen. Carla Bruni had 'brief but passionate' affair with France's new foreign minister // telegraph.co.uk, 17 май 2012. Посетен на 1 януари 2013. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Официален профил на Лоран Фабиюс на сайта на Националното събрание на Франция
- ((fr)) Официален профил на Лоран Фабиюс на сайта на Европейския парламент
- ((fr)) Личен сайт на Лоран Фабиюс
|