Сеголен Роаял
| Сеголен Роаял Ségolène Royal | |
| френски политик | |
 18 септември 2010 г. | |
| Родена | Марѝ Сеголѐн Роая̀л
22 септември 1953 г.
|
|---|---|
| Религия | католицизъм |
| Учила в | Национално училище за администрация Институт за политически изследвания |
| Политика | |
| Партия | Социалистическа партия[1] |
| Посланик по въпросите на Арктика и Антарктика | |
| 1 септември 2017 — 24 януари 2020 | |
| Семейство | |
| Партньор | Франсоа Оланд (1978 – 2007) |
| Деца | 4 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.desirsdavenir.org |
| Сеголен Роаял в Общомедия | |
Марѝ Сеголѐн Роая̀л (на френски: Marie Ségolène Royal, 
IPA: [segolɛn ʁwajal]), известна като Сеголен Роаял[2], е френски политик. Кандидат за поста президент на Франция на изборите през 2007 г. Кандидатурата е издигната от Социалистическата партия на 16 ноември 2006 г. На 6 май губи балотажа от десния кандидат Никола Саркози.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход и семейство
[редактиране | редактиране на кода]Сеголен Роаял е родена в семейство на военен офицер в Дакар, столица на тогавашната френска колония Сенегал. Семейството има осем деца.
Дълги години живее на семейни начала с лидера на Социалистическата партия Франсоа Оланд, от когото има четири деца. На 18 юни 2007 г. обявява публично раздялата си с Франсоа Оланд, за която френските медии спекулират още преди президентските избори от май 2007 г.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]Сеголен Роаял е заемала поста на министър на образованието, зам.-министър на образованието и зам.-министър по въпросите на семейството, децата и инвалидите. В парламента влиза като съветник на президента Митеран. Избрана е за депутат през 1998 г.
През ноември 2008 г., след вътрешни избори за главен секретар на Социалистическата партия, Роаял загубва със 102 гласа по-малко от Мартин Обри, измежду над 137-те хиляди подадени гласове. Обри декларира, че ще работи съвместно с Роаял за обновяване на партията.
През 2014 г. става отново министър. Тя заема този пост след оставката на правителството, ръководено до този момент от Жан-Марк Еро. В новоназначеното правителство на Манюел Валс Сеголен Роаял става министър на екологията, устойчивото развитие и енергетиката.[3]
Кариера като министър по години
[редактиране | редактиране на кода]- 3 април 1992 г. – 29 март 1993 г., министър на околната среда
- 4 юни 1997 г. – 27 март 2000 г., зам.-министър на образованието
- 27 март 2000 г. – 27 март 2001 г., зам.-министър по въпросите на семейството, децата и инвалидите
- 28 март 2001 г. – 5 май 2002 г., зам.-министър по въпросите на семейството, децата и инвалидите
- От 2 април 2014 г. – министър на екологията, устойчивото развитие и енергетиката
Участие в избори
[редактиране | редактиране на кода]- 13 юни 1988 г. – 2 май 1992 г., депутат за Дьо Севър (западен френски департамент)
- 2 април 1993 г. – 21 април 1997 г., депутат за Дьо Севър
- 1 юни 1997 г. – 4 юли 1997 г., депутат за Дьо Севър
- 19 юни 2002 г. – 19 юни 2007, депутат за Дьо Севър
Скандали
[редактиране | редактиране на кода]Слухове от интернет, повторени в пресата, твърдят, че не е платила данъци за имотите си[4], но след като тя и Оланд обявяват публично точното си състояние, се оказва, че това не е вярно и че всички данъци са били платени.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.workwithdata.com // Посетен на 15 октомври 2024 г.
- ↑ Произнася се „Роаял“, но понякога се среща изписано и като „Сеголен Роял“ в българските медии.
- ↑ Бившата партньорка на Оланд Сеголен Роаял влезе в новото френско правителство, Dnevnik.bg, 2 април 2014 г.
- ↑ Сеголен Роаял не плащала данъци, в-к Новинар, 19 януари 2007 г.
- ↑ Силви Кервиел, „La blogosphère envenime la campagne“, стр. 17.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((fr)) Личен сайт на Сеголен Роаял Архив на оригинала от 2011-02-23 в Wayback Machine.
|
