Лиляна Пиринчиева
| Лиляна Пиринчиева Лиляна Спасова Пиринчиева Мама Бобра | |
| Българска концлагеристка | |
| Родена |
28 декември 1919 г.
|
|---|---|
| Починала | |
| Работила | фармацевт |
| Семейство | |
| Съпруг | Костадин Пиринчиев[1] |
| Деца | Райна Иванчева (Рени)[2] |
Лиляна Спасова Пиринчиева, с псевдоним Мама Бобра, е българска комунистическа деятелка, троцкистка, концлагеристка от времето след 9 септември 1944 г. Преди това работи като фармацевт в гр. Пловдив.[2]
Лиляна Пиринчиева още преди преврата от 1944 г. има леви убеждения и е близка до кръга от привърженици на Лео Троцки. Д-р Минчо Телбизов, Димитър Гачев, Лиляна Пиринчиева и Петър Стоев създават троцкистки профсъюз на здравните работници. След преврата тъй като новите власти не съумяват да превърнат синдиката в казионен подлагат инициаторите на репресии.[3] Пиринчиева успява да напише протестна статия във вестник „Земеделско знаме“ по повод на ареста на Димитър Гачев и д-р Телбизов, публикувана от Петко Кунев. На 20 ноември 1947 г. за тази си постъпка, без съд и присъда, само в резултат от проведено следствие е въдворена в с. Ножарево, а после в концентрационния лагер в с. Босна.[2]
В лагера Пиринчиева се сближава с анархистките Цветана Джерманова от с. Лесковец, Мария Доганова от гр. Копривщица, Елена Софийска от Варна и други лагеристки. По общо съгласие тя разпределя изпратеното от малките колети, получавани от тях. Групата се нарича „Бобрите“, а тя като най-възрастна по години и по стаж в лагера е „Мама“. Дори без повод, твърде често тя сядала, а другите се сгушвали около нея. Така им излязъл прякорът „Мама Бобра с малките бобърчета“.[4] Двете с Цветана Джерманова са затваряни умишлено, за да се заразят със сифилис от болни лагеристки в инфекциозния изолатор, наричан „Бамбелите“, за пререкание със софийския директор на лагерите. От тази група тя първа е затворена, а е освободена последна след пет години „превъзпитание“, включително в т. нар. „Черна рота“, помещаваща се в бивш кокошарник в този лагер.[2]
През декември 1951 година е преместена заедно с други затворнички на остров Щурчето, част от концлагера „Белене“. Освободена е на 9 август 1953 година.[5]
След промените от 1990 година тя е леко разочарована от троцкизма, но продължава да вярва в човещината. На възраст над осемдесет години пътува няколко пъти седмично през цяла София, в която живее тогава. за да се грижи за още по-възрастна от нея бивша лагеристка.[6] Следва неотклонно принципа си: „Нищо не си дал на хората, ако не си дал самия себе си!“[7]
Издания
[редактиране | редактиране на кода]Пиринчиева, Лиляна. По бодлите на идеалите. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-761-1.[8]
Цитати
[редактиране | редактиране на кода]Лиляна Пиринчиева: Те изхабиха българският народ![6][9]
Лиляна Пиринчиева: Концлагерът беше кръг от Ада, много добре изчислен от Сатаната.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Pametbg.com. Лиляна К. Пиринчиева. Посетен на 29 декември 2021
- ↑ а б в г Джерманова, Цветана. Спомени от лагерите. Фараго, 2011. ISBN 978-954-2961-08-6. с. 85, 87 – 90.
- ↑ Bosilkov.com. Пловдивска област. Посетен на 30 декември 2021
- ↑ Anarchy.bg. Анархистките в България. Посетен на 7 март 2022
- ↑ Пиринчиева, Лиляна. Горчива истина Посетен на 30 декември 2021
- ↑ а б Георги Данаилов. Slovo.bg. Посетен на 29 декември 2021
- ↑ Knigianglia.co.uk. Георги Данаилов. „По бодлите на идеалите“. Посетен на 30 декември 2021
- ↑ Ruc.ilib.primasoft.bg. Пиринчиева, Лиляна. Посетен на 30 декември 2021
- ↑ Anarchy.bg. Една изповед. Посетен на 30 декември 2021