Леринско клане
Леринско клане | |
Част от Втора световна война | |
Място | Лерин |
---|---|
Време | 23 август 1944 г. |
Смъртни случаи | 20 |
Леринското клане (на гръцки: Σφαγή της Φλώρινας) е избиването на 20 жители на Леринско и Костурско, Западна Македония, Гърция, от германските окупационни части на 23 август 1944 година в град Лерин (Флорина), по време на германската окупация на Гърция в годините на Втората световна война.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]След разгрома на Гърция през април 1941 година, Лерин попада в германската окупационна зона. България, която анексира Източна Македония от Гърция и по-голямата част от Вардарска Македония с Битоля от Югославия, проявява силен интерес към Лерин и Леринско, които са населени все още преимуществено с българоговорещо население. Под натиск на българската дипломация и капитан Цветан Младенов е отстранен комендантът на Лерин Хан Гриезе и на негово място е назначен майорът на артилерията Асер Бренер. Едно от първите действия на Бренер и решението за налагане на санкции на гражданите, които не изпълняват заповедите на окупационната администрация и обявяване на мерките, които ще бъдат предприети във всеки случай на саботаж или действия, насочени срещу окупационната армия. През лятото на 1941 година Бренер издава заповед, с която смъртта или нараняването на всеки германски войник, ще се наказва с екзекуция на 50 граждани. През есента на 1941 година генерал Вилхелм Кайтел заповядва за нараняване на всеки войник от германските сили, екзекуция на 50 души, а за убийство – 100. В Леринското насилието над гражданите е по-слабо в сравнение с другите окупирани територии на Гръцка Македония – сутринта на 19 август 1941 година са екзекутирани трима души, у които са намерени оръжия. По-късно са обесени 15 души по заповед на новия комендант на Лерин капитан Франц Комп, като отмъщение за убийството на германски войник край Кладороби (Кладорахи) на 8 август 1943 година.[1]
През август 1944 година партизани нападат военен конвой на пътя между селата Церово и Баница и в резултат са убити 1 италиански и 7 германски войници. Новоназначеният германски комендант на Лерин капитан Бунцел, с цел да покаже контрол върху ситуацията, незабавно прилага заповедта за отмъщение. Изборът на лицата, които ще бъдат екзекутирани, е извършен измежду група затворници, задържани по различни причини, несвързани с инцидента. На 23 август 1944 година 20 души са закарани в земеделския район на изток от църквата „Свети Георги“, където са екзекутирани в 15,30 часа. Те са от Лерин, от леринските села Долно Каленик (Като Калиники), Неред (Полипотамос), Долно Клещино (Като Клинес), Горно Клещино (Ано Клинес), както и от Костур (Кастория), Хрупища (Аргос Орестико), Виделуща (Дамаскиния) и Дреничево (Кранохори). Костите на загиналите са погребани в костницата на „Свети Георги“.[1]
Име | Име | От | Години | Професия |
---|---|---|---|---|
Аргириос Екзарху | Αργύριος Εξάρχου | Лерин | 55 | адвокат |
Василиос Караникас | Βασίλειος Καρανίκας | Лерин | 46 | данъчен инспектор в дем Лерин |
Йоанис Платис | Ιωάννης Πλατής | Лерин | 32 | дърводелец |
Георгиос Саулидис | Γεώργιος Σαουλίδης | Долно Каленик | 30 | земеделец |
Георгиос Георгиадис | Γεώργιος Γρηγοριάδης | Долно Каленик | 37 | земеделец |
Теодорос Евтимиадис | Θεόδωρος Ευθυμιάδης | Долно Каленик | 33 | земеделец |
Анастасиос Ксенидис | Αναστάσιος Ξενίδης | Долно Каленик | 46 | земеделец |
Георгиос Селемидис | Γεώργιος Σελεμίδης | Долно Каленик | 38 | земеделец |
Георгиос Палеопулос | Γεώργιος Παλαιόπουλος | Долно Каленик | 39 | земеделец |
Василиос Стойнис | Βασίλειος Στοϊνης | Неред | 28 | земеделец |
Даниил Мискас | Δανιήλ Μίσκας | Неред | 36 | земеделец |
Павлос Цолакис | Παύλος Τσολάκης | Неред | 28 | земеделец |
Георгиос Калайдзидис | Γεώργιος Καλαϊτζίδης | Долно Клещино | 30 | земеделец |
Хараламбос Кипуропулос | Χαράλαμπος Κηπουρόπουλος | Горно Клещино | 50 | земеделец |
Петрос Груйос | Πέτρος Γρούιος | Горно Клещино | 70 | земеделец |
Анастасиос Думас | Αναστάσιος Δούμας | Хрупища | 42 | кафеджия |
Стерьос Адамидис | Στέργιος Αδαμίδης | Виделуща | земеделец | |
Трифон Караникопулос | Τρύφων Καρανικόπουλος | Дреничево | земеделец | |
Зисис Варас | Ζήσης Βάρρας | Хрупища | ||
Стефанос Пападопулос | Στέφανος Παπαδόπουλος | Костур | работник[1] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Παλαιόπουλος, Γεώργιος Στ. Αντίποινα Κατοχής στη Φλώρινα – Η εκτέλεση των είκοσι στις 23 Αυγούστου 1944 // Florina Past, 8 Αυγούστου 2016. Посетен на 24 юни 2020 г.