Направо към съдържанието

Леонхард Каупиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леонхард Каупиш
германски генерал

Званиегенерал от артилерията
Години на служба1898 – 1942
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войскиВермахт
Луфтвафе
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война: Операция Везерюбунг
Полска кампания (1939)
Награди Железен кръст 2-ра степен

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Леонхард Каупиш в Общомедия

Леонхард Каупиш (на немски: Leonhard Kaupisch) е генерал от артилерията на германския Вермахт. Военната му служба продължава почти 5 десетилетия. Най-известен е по време на Втората световна война, главно като военен командир на окупирана Дания.

Каупиш влиза в армията през 1898 г. и е повишен в лейтенант през 1899 г. От 1907 до 1909 г. той завършва обучението си във военната академия в Лихтерфелде и тогава е назначен за оберлейтенант. От 1911 г. служи в Генералния щаб в Берлин. През 1914 г. е повишен в ранг хауптман.

Първа световна война

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Първата световна война, Каупиш е на различни позиции в Генералния щаб и постепенно се издига, а през 1917 г. е повишен в майор. Той също така получава железен кръст 2-ра степен.

Междувоенен период

[редактиране | редактиране на кода]

След Първата световна война, Каупиш се премества в новия Райхсвер и е назначен в групенкомандо 2 в Касел. През 1923 г. поема командването на 7-и артилерийски полк и е повишен в оберлейтенант. Той продължава своята кариера в артилерията, докато не напуска през 1932 г. поста си на ниво генерал-лейтенант.

На 1 април 1934 г. се присъединява към Луфтвафе, където през декември 1935 г. е назначен за генерал от авиацията. До края на март 1938 г. той се оттегля от Луфтвафе, но в началото на 1939 г. отново се присъединява към армията.

Втора световна война

[редактиране | редактиране на кода]

В средата на септември 1939 г. Каупиш е военен губернатор на Данциг Западна Прусия. В края на 1939 г. неговият персонал е приет в Höheres Kommando XXXI. Точно като ръководител на тази команда, той на 9 април 1940 г. ръководи Операция Везерюбунг, принуждавайки Дания да се предаде на нацистите.

До 1 юни 1940 г. е върховен командир на германските войски в Дания. След това той продължава в армейския резерв като генерал от артилерията, докато не се пенсионира на 10 април 1942 г.

Очаквайки предстоящия край на Третия райх, Каупиш и семейството му напускат дома си в богатия квартал на Айхкамп във Вестенд, Берлин, и се заселват в град Бад Берка, разположен на приблизително 10 км южно от Ваймар.[1] Там, той живее тихо до края на войната и капитулацията на Германия през май 1945 г., след което градът е превзет от американски войници. През това лято той е интервюиран и от датски журналист, който отбелязва, че пенсионираният генерал се адаптира към мирния начин на живот.[2] Когато обаче районът на Ваймар става част от съветската зона на окупация, застаряващият Каупиш е арестуван. Състоянието му се влошава от грубите условия на пленничеството му и въпреки че на жена му е позволено да се грижи за него в лагера на военнопленниците, Каупиш почива няколко седмици след 67-годишния си рожден ден на 26 септември 1945 г.

  1. Letter Архив на оригинала от 2014-02-28 в Wayback Machine. Margarete Oldenburg to Heidi Teckenberg from 1 October 1976 at the Kaupisch family website. (Посетен на 24 февруари 2014).
  2. Haller, Virginia: Neumond über Kopenhagen. Bergstadtverlag Korn, Munich 1961, p. 56.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Leonhard Kaupisch в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​