Леонидас Папазоглу
| Леонидас Папазоглу Λεωνίδας Παπάζογλου | |
| гръцки фотограф | |
 Автопортрет | |
| Роден |
1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 1918 г.
|
| Леонидас Папазоглу в Общомедия | |
Леонидас Папазоглу (на гръцки: Λεωνίδας Παπάζογλου) е гръцки фотограф от Македония от края на XIX – началото на XX век.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Папазоглу е роден в западномакедонския град Костур в 1872 година в семейството на Панайотис и Руса. Заминава с родителите си и с по-малкия си брат Панделис за Цариград, където учи фотография. След смъртта на родителите им братята се връщат в Костур и в 1898 или 1899 година отварят там първото фотографско ателие, като успяват да монополизират този бизнес в Костурско.[2]
Леонидас Папазоглу умира в 1918 година от върлуващата по времето на Първата световна война инфлуенца.[2]
В костурската махала Долца е запазена родовата му къща.[2] Двамата братя пазят отделни архиви на стъклените негативни плаки на фотографиите си. Архивът на Леонидас от няколко хиляди плаки след смъртта му се пази в къщата му. В 1993 година са унищожени всички повредени плаки, а в 1995 година останалите сметнати за здрави са продадени на Йоргос Голомбиас, солунски лекар и краевед от Богатско.[1]
В 2004 година Солунският фотографски музей излага за пръв път 115 фотографии на Папазоглу и издава и албум, озаглавен Фотографски портрети от Костур и околността от времето на Македонската борба. След това изложбата гостува на много музеи в страната, а в 2008 година и в Етнографския музей в София, България. През ноември 2018 година изложбата е настанена постоянно във Вергулевата къща в Костур.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Μόνιμη έκθεση των φωτογραφιών του Λεωνίδα Παπάζογλου στην Καστοριά // Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης. Посетен на 24 януари 2019.
- ↑ а б в г Παπάζογλου, Λεωνίδας. Φωτογραφικά πορτραίτα από την Καστοριά και την περιοχή της την περίοδο του Μακεδονικού Αγώνα, δεύτερη έκδοση (βελτιωμένη). Θεσσαλονίκη, Μουσείο Φωτογραφίας Θεσσαλονίκης, Συλλογή Γιώργου Γκολομπία, 2005.
