Алексо Джорлев

Алексо Джорлев
	Алексо Джорлев
български революционер
	Алексо Джорлев и Кочо Цонката. Фото С. М. Попов
Роден	1878 г. Баница, Османска империя
Починал	1914 г. (36 г.)
	Алексо Джорлев в Общомедия

Александър Гичев Джорлев известен като Алекси, Леко Банички и Алексо Жарле (Дзоле),^[1] е български революционер, лерински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Алексо Джорлев е роден в леринското село Баница, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО през 1902 година и е охрана на Смилевския конгрес. Бързо става местен войвода. Преди 1903 година убива Кирякос Кочев, баща на Пандил и Костадин, които по-късно убиват като отмъщение баща му Гиче и бягат в Канада^[2].

През Илинденско-Преображенското въстание Алексо Джорлев ръководи Леринския революционен район, заедно с Лечо Настев и Тане Дзолев.^[3] В отряда на Алексо Джорлев влизат 250 души с ловджийски пушки, пушки „Гра“, брадви и коси. Те са от Попължани с войвода Никола Ангелов и от селата Върбени, Неокази с Кръсте Льондев, Крушоради, Хасаново с Цвятко (Цветан) Шалапанов, Секулево с Ило Марчев, Горно и Долно Каленик с Ристо Шината, Сович, Сетина, Попадия и други. Още с него са Ило Гъсков от Баница,

В първата нощ от въстанието прекъсват телеграфните жици между Лерин и Битоля, запалват турските кули в селата Върбени, Каленик и други. Заедно с Лечо Настев преминават в Мариово за месец, където действат с Никола Русински^[4].

Въстанието в района започва на 7 август (нов стил) край Горничево като четниците изтласкват 800 турски войници и убиват 50 от тях. След сражения при Неокази, Сетина, Секулево въстаниците овладяват цяла Нидже планина. На 28 август (стар стил) четниците дават сражение при Душегубец и се оттеглят.^[5] Оттогава е и народната песен:

„

На киндия помощ стигна,

от Барбешка планина.
Вика Леко Джорлев:
- Не се бойте, наши братя,
яз сом тука на помощ.

Бой се почна, бой ужасен
мегю турци и комити.
Пушки пукат, бомби гърмат,
турци викат: „Аллах, Аллах“!
„Ура“ – викат комити^[6].

“

След въстанието е един от малкото войводи, които остават в Македония и допринася за възстановяването на дейността на организацията в Леринско.^[7] През 1904 година Алексо Джорлев е заловен и затворен в Солунския централен затвор с други дейци на ВМОРО.^[8] По-късно е изпратен на вечно заточение във Фезан в Африка. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран.^[9]

По време на Балканската война е войвода на партизанска чета №9 от Македоно-одринското опълчение^[10], съставена от 15 души от Леринско, Преспанско и Солунско.^[11] Влиза в отряда на Васил Чекаларов, действащ в тила на турската армия в Македония^[12] и участва в сраженията при Копаница. Обединените чети на Павел Христов, Марко Иванов, Христо Цветков, Алексо Джорлев и други, подпомагани от въоръжената милиция, след упорити сражения с турските войски освобождават през октомври 1912 година Вощарани, Забърдени, Секулево, Върбени и град Лерин.^[13]^[14]

Чета № 9 на МОО с командир Алексо Джорлев
Номер	Име	Години	Околия	Селище	Бележка
	Георги Кръстен Андонов		Битолско	Цапари^[15]
	Георги Ставрев		Битолско	Цапари^[16]
	Дельо Колев		Леринско	Арменово^[17]
	Дельо Нолев		Леринско	Арменово^[18]
	Мице Мандзов		Леринско	Суровичево^[19]
	Пандил Георгиев		Леринско	Пътеле^[20]
	Пандо (Панто) Павлев		Битолско	Дихово^[21]
	Петър Василев		Леринско	Неред^[22]
	Петър Геогиев		Битолско	Дихово	убит на 21 октомври 1912 г.^[23]
	Тодор Щерев		Солунско	Киречкьой^[24]
	Христо Пройков		Леринско	Суровичево^[25]

Алексо Джорлев умира в 1914 година.^[26]

Външни препратки

Пламен огин во балкано Сетински, песен за Тане Стойчев, Дзоле Гергев и Алексо Джорлев в

Бележки

Открийте още информация за Алексо Джорлев в нашите сродни проекти:

Уикиизточник

↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.
↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166-167. (на гръцки)
↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 309.
↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 395.
↑ Петров – Македонски, Благой, „Наранена земя“, Бургас, 1995 г., стр.58
↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 15.
↑ Павел Шатев, „Солунският атентат и заточениците във Фезан (спомени)“ стр.60
↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 208, 892.
↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 107.
↑ Христо Силянов, „От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.“, стр.362
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 46.
↑ Проф. дин Димитър Гоцев, „Четите на ВМОРО в Балканската война“, от сайта на МНИ
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 632.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520. Вероятно идентичен с Дельо Колев.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 164.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 809.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 586-587.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 130-131.

[1] Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 134.

[manos.166.-2] Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166-167. (на гръцки)

[3] Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 309.

[4] Спомени на Георги Попхристов [1]

[5] Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 395.

[6] Петров – Македонски, Благой, „Наранена земя“, Бургас, 1995 г., стр.58

[7] Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 15.

[8] Павел Шатев, „Солунският атентат и заточениците във Фезан (спомени)“ стр.60

[9] Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.

[10] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 208, 892.

[11] Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 107.

[12] Христо Силянов, „От Витоша до Грамос, Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г.“, стр.362

[13] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 46.

[14] Проф. дин Димитър Гоцев, „Четите на ВМОРО в Балканската война“, от сайта на МНИ

[15] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 632.

[16] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.

[17] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 354.

[18] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 520. Вероятно идентичен с Дельо Колев.

[19] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 417.

[20] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 164.

[21] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 525.

[22] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 113.

[23] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.

[24] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 809.

[25] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 586-587.

[26] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 130-131.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]