Леки крайцери тип „Лайпциг“

Леки крайцери тип „Лайпциг“ Leipzig-Klasse
ТТХ и идентификационните параметри на крайцера „Лайпциг“, издадени от отдела на Военноморското разузнаване на Военноморското министерство на САЩ
Флаг	Германия Германия  СССР
Клас и тип	Леки крайцери от тип „Лайпциг“
Следващ тип	Няма
Предшестващ тип	Леки крайцери тип „Кьонигсберг“ (1927) (тип „К“)
Производител	Kriegsmarinewerft Wilhelmshaven във Вилхелмсхафен и Deutsche Werke в Кил, Германия.
Планирани	2
Построени	2
В строеж	1928 г. – 1934 г.
В строй	1931 г. – 1959 г.
Утилизирани	1
Загуби	1
Служба
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	6310 t (стандартна); („Нюрнберг“– 7040 t); 8100 t (пълна) („Нюрнберг“ – 9040 t)
Дължина	177,1 m („Нюрнберг“– 181,3 m)
Дължина по водолинията	165,8 m („Нюрнберг“– 170,0 m)
Ширина	16,3 m („Нюрнберг“ – 16,4 m)
Газене	4,88 – 5,74 m
Броня	пояс: 20-50-34 mm („Нюрнберг“ 18-50-35); палуба: 20 – 25 mm („Нюрнберг“ +10 в краищата); траверси: 70 mm; кули: 30 – 20 mm („Нюрнберг“ 80 – 20); бойна рубка: 100 – 30 mm; барбети: 60 mm („Нюрнберг“)
Задвижване	2 парни турбини Germania; 4 дизелови двигателя „МАН“; 6 водотръбни котли
Мощност	72 600 к.с. (54,1 МВт) (сумарно, само дизелите: 12 600 к.с.)
Движител	3 гребни винта
Скорост	32 възела (59,3 km/h)
Далечина на плаване	5700 морски мили на 13 възела ход; Запас гориво: 1183 t нефт, 348 t дизелово гориво
Екипаж	850 души („Лайпциг“) 896 души („Нюрнберг“)
Кръстени в чест на	Немски градове
Въоръжение
Артилерия	3x3 150 mm;
Зенитна артилерия	3x2 88 mm (4×2 на „Нюрнберг“); 4x2 37 mm; 4x1 20 mm
Минноторпедно въоръжение	4x3 533 mm ТА 120 мини
Самолети	1 катапулт; 2 хидроплана Heinkel He 60
Леки крайцери тип „Лайпциг“ в Общомедия

Лайпциг (на немски: Leipzig) са серия немски леки крайцери от времето на Втората световна война. Всичко са построени 2 единици от проекта: „Лайпциг“ (на немски: Leipzig) и „Нюрнберг“ (на немски: Nürnberg), които част от авторите разглеждат като отделни проекти, поради разликите помежду им.

История на създаването и конструкция

През 1920-те години състава на Рейхс Марине се попълва с 4 леки крайцера – „Емден“, „Кьонигсберг“, „Карлсруе“ и „Кьолн“, като ако първият от тях да е фактически изменен вариант на крайцерите военна постройка от типа „Konigsberg II“, то последната тройка, принадлежаща към типа „К“, са еталон в световното корабостроене от онова време. Това се демонстрира от такива конструктивни елементи, като триоръдейните кули, ком­бинираната главна енергетична установка (парна турбина + дизелов двигател), а също и технологиите, използвани в процеса на строежа им: заваряване и олекотени алуминиеви конструкции на надстройките.

През 1928 г. немският конструктор Блешчмит получава задание за проектиране на поредния лек крайцер за Рейхс Марине – бъдещият крайцер „Лайпциг“. Основата за проекта са крайцерите от типа „К“, но с някои изменения. Към най-важните следва да се отнесат: добавянето на трети вал, свеждането на димоходите от котлите в един комин (за изгорелите газове от ди­зелите има малък комин около извисената кърмова кула), усилването на конструкцията на корпуса, използването на були, обхващащи броневия пояс и бълбообразния нос. На средния вал работят дизелите, развиващи сумарна мощност 12 600 к.с. и подсигуряващи скорост 18 – 19 възела.

Вторият крайцер, „Нюрнберг“ (проектът е също разработен от инженера Блешчмит), е заложен 5 години по-късно от своя събрат и влиза в строй като последния от леките крайцери в германския флот. Впоследствие този клас кораби в Кригсмарине се попълва само с тежки крайцери (или с „Вашингтонски“). В неговия проект в сравнение с прототипа са внесени само незначителни промени – в частност, проектната водоизместимост нараства със 100 тона, корпусът става малко по-дълъг и широк. Това позволява да се подобри здравината на корпуса, усилено е бронирането на кулите, погребите за боезапа­са, зенитната артилерия. Енергетичната установка остава без изменения, а вследствие на увеличеното „горно“ тегло се влошава устойчивостта на кораба.

Корпус

Корпусът е набран по надлъжната система. Той се дели на 16 водонепроницаеми отсека, има двойно дъно по 75% от дължината (83% от дължината и по-усилена кон­струкция при „Нюрнберг“). Както и при предшествениците – крайцерите тип „К“, съществен недостатък е недостатъчната здравина на корпуса.

Въоръжение

Въоръжение като главен калибър на крайцерите са девет 150 mm 60-калибрени оръдия С/25 (тегло на снаряда 45,5 kg, далечина на стрелбата 25,7 km), както и при предшествениците тип „К“, но разположението на кулите на ГК е изменено – те са пренесени в диаметралната плоскост вместо разположение извън габарита на корпуса. При „Нюрнберг“ зенитното въоръжение е усилено с добавяне на още едно сдвоено 88 mm оръдие.

Брониране

Схема на броневата защита на крайцера „Лайпциг“ (напречно сечение).

Дебелината на главния пояс по водолинията съставлява 50 mm, в кърмовата част в района на румпелното отделение е 25 mm, в носовата част 20 (според други данни 18 mm). Бронираната палуба има дебелина 20 mm и зак­ръглен 25 mm скос към долния край на пояса (никелова стомана от завода на Круп). Дължината на броневата цитадела съставлява около 70% от дължината на кораба.

Бронирането на втория кораб на серията, „Нюрнберг“ по схема не се различава от прототипа, но дебелината на пояса в носовата част е намалена до 18 mm, а в краищата палубата на платформата има 10 mm брониране, дебелината на фронталната плоча на кулите е увеличена до 80 mm, а на кърмовата част – до 32 – 35 mm. Подобрено е бронирането на барбетите.

Енергетична установка

Енергетичната установка новите кораби е комбинирана: дизел-паротурбинна. В отличие от предшествениците от типа „К“, новите кораби стават тривални – на централния вал работят 4 дизела на фирмата MAN с мощност по 3150 к.с. На крайните валове работят 2 паротурбинни установки, захранвани с пара от 6 военноморски котли производство на фирмата Germaniawerft от Кил.

История на службата

Крайцера „Нюрнберг“, 1935 г.

Крайцерите от типа „Лайциг“ са най-важния елемент на ВМС на Германия в междувоенните години. Те имат главната роля в обучението на личния състав на германския флот, с техните далечни походи и визити в различни пристанища. По време на Гражданската война в Испания, в периода 1936 – 1938 г., активно действат при бреговете на страната. От началото на Втората световна война и до нейния край активно участват в бойните действия. След войната „Лайпциг“ е потопен от съюзниците в Скагерак, а „Нюрнберг“ като репарация отива в СССР. В Съветския Военноморски флот крайцера служи до 1959 г., в през 1960 е разкомплектован на скрап.

Корабите от типа

Име	Име по време на строежа	Корабостроителница	Заложен на	Спуснат на вода на	Влизане в състава на флота	Изваждане от състава на флота/гибел	Съдба
„Лайпциг“ (Leipzig)	Kreuzer „E“, „Ersatz Amazone“	Kriegsmarinewerft Wilhelmshaven	18 април 1928 г.	18 октомври 1929 г.	8 октомври 1931 г.	1945 г.	След войната, на 16 декември 1946 г., е потопен от съюзниците в Скагерак
„Нюрнберг“ (Nürnberg)	Kreuzer „F“, „Ersatz Nymphe“	Deutsche Werke	4 ноември 1933 г.	8 декември 1934 г.	2 ноември 1935 г.	1945 г.	По репарации е предаден на СССР като „Адмирал Макаров“, утилизиран през1960 г.

Литература

• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск, Харвест, 2007.
• Патянин С. В. Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.
• С. Б. Трубицын. Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.). Р. Р. Муниров.
• Патянин С. В. Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. «Моделист-Конструктор».

Външни препратки

• LEIPZIG light cruiser (1931) ((en))
• NÜRNBERG light cruiser (1935) ((en))
• Лёгкий крейсер „Лейпциг“ ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Леки крайцери тип „Лайпциг“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Лейпциг““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​