Направо към съдържанието

Леки крайцери тип „Констанцо Чано“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Леки крайцери тип „Констанцо Чано“
Classe Constanzo Ciano
Флаг Италия
Клас и типЛеки крайцери от типа „Констанцо Чано“
Следващ типНяма
Предшестващ типЛеки крайцери тип „Дука дели Абруци“
Планирани2
Отменени2
Служба
Състояниене са строени
Основни характеристики
Водоизместимост9615 t (стандартна);
11 810 t (пълна)
Дължина189,0 m
Ширина19,0 m
Газене6,9 m
Броняпояс: 30+100 mm;
палуба: 10 – 15+45 mm;
кули: 140 mm;
траверси: 30+100 mm;
бойна рубка: 140 mm
Задвижване2 парни турбини Parsons
Мощност115 000 к.с. (85,8 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост33 възела
(61 km/h)
Въоръжение
Артилерия2x2 и 2x3 152-mm;
Зенитна артилерия8x1 90-mm;
4x2 37-mm;
6x2 20-mm
Торпедно
въоръжение
2x3 533-mm ТА[1][2]

Констанцо Чано (на италиански: Constanzo Ciano) са серия леки крайцери на италианския флот планирани за построяване преди началото на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са поръчани 2 единици: „Констанцо Чано“ (на италиански: Constanzo Ciano) и „Луиджи Рицо“ (на италиански: Luigi Rizzo). Проектът е разработен на базата на много успешните крайцери от типа „Дука дели Абруци“. Във военноморската литература са известни и като „Кондотиери F“ (Condottieri F). Всичко се предполага построяването на шест крайцера от този тип, със залагането на първите два през 1940 г. Във връзка с влизането на Италия във Втората световна война плановете за постройката са отменени. Командването на флота счита, че е по-важно да се ускори построяването на разрушители и торпедни катери[3].

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]

Командването на италианския флот е напълно удовлетворено от характеристиките на леките крайцери от типа „Дука дели Абруци“, които влезат в строй през 1937 г., ставайки първите пълноценни леки крайцери на флота и не отстъпващи по своите бойни качества на леките крайцери на водещите морски държави[4]. За това възникват и планове за развитие на удачния проект. Всичко, според програмата за 1939 – 1940 г., са планирани за построяване шест леки крайцера. Основно те повтарят типа „Дука дели Абруци“. Дебелината на бронята на оръдейните кули на главния калибър и броневата палуба е незначително увеличена, надстройките имат малко по-различна форма. Главната особеност на крайцерите трябва да бъде замяната на остарелите 100-mm/47 зенитни оръдия с най-новите 90-mm/50 оръдия, поставени в еднооръдейни кули, стабилизирани по две равнини[5]. Първоначалният проект предвижда оснащаването на крайцерите с новите 65-mm зенитни автомати, но тяхната недовършеност води до връщането към традиционните за флота 37-mm сдвоени зенитни оръдия. Освен това, за първи път на италиански крайцери, изначално се предвижда поставянето на 20-mm сдвоени зенитни автомати вместо традиционните голямокалибрени зенитни картечници[2]. Предполага се снабдяването на крайцерите с един или два катапулта и носене на до четири хидросамолета[5].

Според някои данни, три от шестте нови крайцера са предназначавани за базиране в района на Червено море. Поради това за тях е планирано поставянето на комбинирана дизел-паротурбинна съдова енергетична установка. Дизели Fiat, с обща мощност 15 000 к.с., трябва да задвижват средния винт. Така се предполага обезпечаването на радиус на действие от базата в Сомалия до бреговете на Австралия. Също е планирано, за първи път във флота, крайцерите да имат подводна защита[6].

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. New York, Mayflower Books, 1980. ISBN 0-83170-303-2.
  2. ↑ а б Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
  3. ↑ Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia.
  4. ↑ Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С. Все крейсера Второй мировой. М, Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 5-699-19130-5. с. 266.
  5. ↑ а б Трубицын С.Б. Легкие крейсера Италии. 1934 – 1972. СПб, Р.Р. Муниров, 2008. ISBN 978-5-98830-029-8. с. 39.
  6. ↑ Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С. Все крейсера Второй мировой. с. 267.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Патянин С.В., Дашьян А.В., Балакин К.С. Все крейсера Второй мировой. М., Яуза, ЭКСМО, 2012. ISBN 5-699-19130-5.
  • Трубицын С.Б. Лёгкие крейсера Италии. 1934 – 1972. СПб., Р.Р. Муниров, 2008. ISBN 978-5-98830-029-8.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. New York, Mayflower Books, 1980. ISBN 0-83170-303-2.
  • Whitley M. J. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour, 1995. ISBN 1-85409-225-1.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Лёгкие крейсера типа „Констанцо Чиано““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Леки_крайцери_тип_„Констанцо_Чано“&oldid=11609939“.