Ледено хоро
Леденото хоро е сравнително нов ежегоден български обичай в Калофер на Йордановден (Богоявление).[1] Хорото, наричано още мъжко хоро, се играе само от мъже (до 2021 г.) в ледените води на река Тунджа.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Сравнително разпространена в общественото пространство е тезата, че леденото хоро започва да се организира ежегодно през 70-те години на XX век.[2][3]
През 2015 г. Божидар Димитров изразява хипотеза, без аргументи в защитата ѝ, че традицията произлиза от практиката Османската империя да вербува хайдушки чети срещу определена свобода – за да се отърве от тяхното влияние и същевременно да получи охраната на проходи. „Леденото хоро“ имало за цел да вземе превантивно страха на околните села, откъдето могат да се появят разбойници.[4]
Противоречия
[редактиране | редактиране на кода]Описанието на „леденото хоро“ като традиция се оспорва по ред причини:[5]
- Няма исторически сведения за наличието на такъв обичай назад във времето и той е съотнасян най-рано към 70-те[6] години на XX век до началото на XXI век. Липсата на доказателства за поне 50-годишна история изключва ритуала от списъка наблюдавани обекти от ЮНЕСКО. Подобно отбелязване на празника Богоявление с хоро не е засвидетелствано по времето на Възраждането.[1]
- Описанията на Йордановден от периода между двете световни войни свидетелстват единствено за организиране на водосвет.[7] Съществува хипотеза, че водосвет има още от Възраждането, но с уговорката, че хорото се появява едва през 70-те години на миналия век и не е традиционна част от православния празник.[6] В регионалния вестник „Карловска трибуна“ няма данни за някакъв особен ритуал и в началото на 90-те, а чак през 2001 г. отбелязва: „По традиция ритуалът се извършва до най-стария мост в града и бе наблюдаван от близо 2000 души. В завирената река се втурнаха рекордния брой от 52-ма души калоферци за кръста …“.[5]
- Изпълняваните песни не са тематични за Йордановден. Едната е по стихотворението на Ботев „Майце си“, а „Залюбила е Василка“ е любовна песен, без връзка с църковния празник.[7]
- Традицията „ледено хоро“, насърчена от местните власти, се изпълнява и в Благоевград, Враца, Дупница, с. Зверино (Мездренско), Мъглиж, Кърджали, Казанлък[8], с. Кладница (Пернишко), Ловеч, Луковит, Панагюрище, Плевен, Свищов, Сливен, Троян и с. Радомирци (Червенобрежко), а вече и в Монтана[9]
- В наши дни празникът е смислово изместен, въвлечени са модерни или нетипични за българските традиции атрибути, като мечове[8], смесват се облекла от различни епохи, участва жена[10] и т.н.
В началото на 80-те години, във връзка с опитите да се припишат по-древни корени на този обичай, британският историк Ерик Хобсбом назовава обичая като „изобретена традиция“.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Мъжкото ледено хоро в Калофер все още не покрива критериите на ЮНЕСКО // Българско национално радио, 10 януари 2020 г. Посетен на 8 януари 2021 г.
- ↑ https://www.168chasa.bg/article/7230615
- ↑ https://kvadrat5.bg/a/mzhkoto-khoro-na-bogoyavlenie
- ↑ kalofer.bg
- ↑ а б в Дечев, Стефан. „Изобретена традиция“. Как хорото на Йордановден беше обявено за многовековно // Свободна Европа, 3 януари 2020 г. Посетен на 8 януари 2021 г.
- ↑ а б https://momichetata.com/obshtestvo/mzkoto-xoro-scinenata-mnogovekovna-tradiciya
- ↑ а б Тицин, Найо. Калофер – между мъжкото хоро и калоферската дантела // Свободна Европа, 6 януари 2021 г. Посетен на 8 януари 2021 г.
- ↑ а б Водици 2019 г. // Архивиран от оригинала на 2021-01-23. Посетен на 9 януари 2021 г.
- ↑ https://bnr.bg/horizont/post/101930723/za-pravi-pat-majko-horo-na-bogoavlenie-v-montana
- ↑ Участие на жена
