Латвийци в Русия
Латвийци в Русия Krievijas latvieši Латыши в России | |||||
Етнически латвийци родени в Русия. | |||||
Общ брой | 18 979 (според преброяването на населението през 2010 г.; 0,01% от населението на страната) | ||||
---|---|---|---|---|---|
Език | руски, латвийски | ||||
Религия | християнство | ||||
Сродни групи | европеидна раса (балти) |
Латвийците в Русия (на латвийски: Krievijas latvieši, на руски: Латыши в России) са 67-ма по численост етническа група в Русия. Според преброяването на населението през 2010 г. броят на хората, определили се за латвийци, е 18 979 души, или 0,01% от населението на страната.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според изследванията на Стродс в периода от 1850 г. до началото на ХХ век. от територията на съвременна Латвия във великоруските провинции се преселват около 300 хиляди души (15,5% от населението). Масово се изселват латгалци от селата, отнемането на земите им ги подтиква да мигрират.[1]
На 15 март 1918 г. в рамките на Народния комисариат по националностите е създаден Комисариатът по латвийските национални въпроси. Съществувайки в Съветска Латвия (ноември 1917 – февруари 1918) въпросът за създаване на такъв орган за работа с латвийското население не е повдиган, тъй като се е предполагало, че латвийските бежанци ще се завърнат в родината си. Въпреки това, след като болшевиките са изгонени от територията на Латвия, става ясно, че е необходимо да се работи с латвийското население, попаднало в чужда среда. Комисариатът поема всички дела и паричните документи на Република Исколсат.
М. Тумшис и А. Папчински посочват, че по време на Гражданската война за по-голямата част от населението на Съветска Русия думата „латвиец“ се свързва с „чекист“, а самата ЧК е създадена с активното участие на латвийца Яков Петерс, техни приятели и сънародници, които имат зад гърба си тежката школа на социалдемократическото подземие в Балтийския регион, опитът на конспиративната работа и участието в бойни отряди от 1905 – 1907 г.
През учебната 1930/31 година има едно латвийско училище за всички 658 латвийци в Ленинградска област. В регионалното съветско партийно училище съществува отделение за латвийци в Педагогическия институт, а в Ленинград съществува Латвийски дом на образованието. През 1934 г. в Ленинградското радио е създадено латвийско издание.
През октомври 1937 г. с решение на градския комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките Латвийският дом на образованието е ликвидиран. Латвийският театър е ликвидиран с постановление на Ленинградския окръжен изпълнителен комитет от 3 март 1938 г. до края на март 1938 г. латвийските училища се преобразуват в редовни.[2]
Численост и дял
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на латвийците според преброяванията през годините:[3][4]
Преброяване | Численост | Дял (в %) |
1926 | 124 312 | 0,13 |
1939 | 104 877 | 0,10 |
1959 | 74 932 | 0,06 |
1970 | 59 695 | 0,05 |
1979 | 67 267 | 0,05 |
1989 | 46 829 | 0,03 |
2002 | 28 520 | 0,02 |
2010 | 18 979 | 0,01 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Стродс Х. НАЧАЛО ПЕРЕСЕЛЕНИЯ ЛАТЫШСКИХ КРЕСТЬЯН В РОССИЮ в 40-е - 60-е гг.XIX в
- ↑ Смирнова Т. М. Многонациональная Ленинградская область Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. «Альтернативы» № 1 / 2001
- ↑ Ethnic composition: 2002 census (data for regions) // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 март 2022. (на руски)
- ↑ Ethnic composition: 2010 census (data for regions) // pop-stat.mashke.org. Посетен на 22 март 2022. (на руски)
|