Направо към съдържанието

Латвийски лат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Латвийски лат
Latvijas lats
Монета от 2 сантима, 2006 г.
Монета от 2 сантима, 2006 г.
Информация
ISO 4217LVL
Въвеждане1922 г.
Извеждане1 януари 2014 г.
ПредшественикСъветска рубла
Наследникевро
Страна Латвия
Инфлация-0,4% (април 2013 г.)[1]
Разделениесантим (1⁄100)
СимволLs
Банкноти5, 10, 20, 50, 100 и 500 лата
Монети1, 2, 5, 10, 20, 50 сантима; 1 и 2 лата
Централна банкаБанка на Латвия
Уебсайтwww.bank.lv
Валутен курс
BGN EUR USD
Латвийски лат в Общомедия

Латвийският лат (на латвийски: Latvijas lats е бившата валута на Латвия от 1922 до 1940 г. и от 1993 г., докато не е заменена от еврото на 1 януари 2014 г.[2] Двуседмичен преходен период, през който латът е в обращение заедно с еврото, приключи на 14 януари 2014 г. Латът се нарича съкратено като Ls[3] и е разделен на 100 сантими, съкратено като s.[4]

Латвийският лат е признат за един от 99-те записа на Латвийския културен канон.[5]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Първи лат

[редактиране | редактиране на кода]
Монета от 5 лата, въведена на Коледа през 1929 г. Тя се превръща в популярен символ на независимостта по време на съветската епоха. Проектирана е от Рихардс Заринш.
Лицева страна на банкнотата от 20 лата, емисия 1935 г.

Първият лат е въведен за първи път на 3 август 1922 г., заменяйки първата латвийска рубла в размер на 1 лат за 50 рубли.[6] Латът е обвързан със златния стандарт от въвеждането му до 28 септември 1936 г., когато е обвързан с британската лира в размер на 1 лира за 25,22 лата.[7][8] Въпреки това, тъй като паундът все още запазва стандарта, връзката съществува до 1940 г.[9]

На 17 юни 1940 г. Латвия е окупирана от СССР. След премахването на Банката на Латвия и замяната с латвийската републиканска служба на Госбанк на 10 октомври, съветската рубла е въведена заедно с лата на 25 ноември 1940 г. по номинална стойност, въпреки че реалната парична стойност на рублата е около една трета от лата. Заплатите едновременно с цените са повишени, за да се обезцени латът от юни до ноември 1940 г. За да се намали ефектът от изселването на стоки, изпратени от съветския окупационен персонал в СССР, възползвайки се от новия обменен курс, са въведени ограничения за купувачите за различни стоки.[10]

Въпреки че съветските власти първоначално обещават да не премахват лата, той е изваден от обращение без предварително предупреждение в 13:05 часа на 25 март 1941 г., като едновременно с това са национализирани всички депозити, които са по-големи от 1000 лата. Част от латвийските златни, сребърни и валутни резерви са изпратени в Москва в началото на окупацията.[11][12]

Монети и банкноти

[редактиране | редактиране на кода]

Монетите са издадени в купюри от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 сантима, както и от 1, 2 и 5 лата. Монетите от 1, 2 и 5 сантима са от бронз, а тези от 10, 20 и 50 сантима са никелови. Монетите от 1 лат и нагоре са изсечени в сребро с чистота 83,5 процента.[13]

Латвийската банка издава банкноти от 1922 г. в купюри от 20, 25, 50, 100 и 500 лата. Те също така издават банкноти от 10 лата, които се равняват на банкнота от 500 рубли, надпечатани с новата деноминация. Правителството емитира банкноти от 1925 г. в деноминации от 5, 10 и 20 лата.

Втори лат

[редактиране | редактиране на кода]
Цената на 1 евро за 1 лат (от 1999 до 2013 г.)

Вторият лат е въведен на 5 март 1993 г.[14], заменяйки латвийската рубла, която продължава да е в обращение и се запазва до 30 юни 1994 г. включително.[15] Банкнотата от 5 лата е въведена първа, а последната банкнота, която е въведена, е банкнотата от 500 лата на 20 юли 1998 г.[16] На 1 януари 2014 г. латът е заменен от еврото при курс от 0,702804 лата за 1 евро. Вторият лат може да бъде обменен в евро по официалния курс в касата на Банката на Латвия в Рига.[17]

До края на своето съществуване през януари 2014 г. латът е четвъртата валутна единица с най-висока стойност по номинал след кувейтския динар, бахрейнския динар и оманския риал. Банкнотата от 500 лата е третата най-ценна банкнота в света след банкнотата от 10 000 брунейски/сингапурски долара и банкнотата от 1000 швейцарски франка.[18] С премахването на малтийската лира на 1 януари 2008 г. латът става най-ценната европейска валута.

Монети и банкноти

[редактиране | редактиране на кода]

Монетите са издадени в деноминации от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 сантима, както и от 1 и 2 лата. Освен стандартните монети съществуват и възпоменателни и колекционерски монети.

Първоначалната стандартна монета от 2 лата е издадена само веднъж през 1992 г. Тя е медно-никелова монета от 6 g и с диаметър 24,35 mm.[19] Тя постепенно е заменена в обращение от 1999 г. с биметалната монета поради проблеми с фалшифицирането.[20] Стандартните монети са проектирани от Гунарс Лусис и Янис Струпулис.

Всички банкноти са с размери 130 × 65 mm. Те са отпечатани от компанията Giesecke & Devrient GmbH в Германия и са проектирани от Имантс Жоджикс и Валдис Ошиньш.[21]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ECB: Inflation and the euro // Европейска централна банка. Посетен на 2014-06-09.
  2. ↑ Латвия става осемнайсетата държава членка на еврозоната // в. „Дневник“, 1 януари 2014. Посетен на 1 януари 2014.
  3. ↑ 2 lats (Ls 2 in short) // Latvijas Banka. Посетен на 5 ноември 2022.
  4. ↑ 1 santims (1 s in short) // Latvijas Banka. Посетен на 5 ноември 2022.
  5. ↑ Latvian National Currency – the Lats // Latvian Culture Canon. Посетен на 2020-05-06.
  6. ↑ Kristīne Ducmane, Anda Ozoliņa. Naudas Laiki Latvijā. Lauku Avīze, 2013. ISBN 978-9984-878-84-3. с. 147.
  7. ↑ Video: The story of Latvia's "lats" currency // 2020-03-11. Посетен на 2023-12-04.
  8. ↑ Ducmane, Kristīne. Sava nauda savā Latvijas Bankā II - LV portāls // Посетен на 2023-12-04.
  9. ↑ Lucas, Edward. Lat it be // The Economist, 2013-11-18. Посетен на 2018-07-08.
  10. ↑ Sava nauda savā Latvijas Bankā IV // Посетен на 2018-07-08.
  11. ↑ History of money in Latvia // Посетен на 2018-07-08.
  12. ↑ History of the Bank of Latvia // Bank of Latvia. Архивиран от оригинала на 9 февруари 2021. Посетен на 2018-07-08.
  13. ↑ Kristīne Ducmane, Anda Ozoliņa. Naudas Laiki Latvijā. Lauku Avīze, 2013. ISBN 978-9984-878-84-3. с. 163.
  14. ↑ Ēvalds Vēciņš, Dzintars Rubenis, Gunārs Rolands Grīns. Nauda Latvijā XX gadsimtā : Katalogs I daļa 2. sējums. Riga, Zvaigzne, 2002. ISBN 9984223450. OCLC 45699853. с. 79.
  15. ↑ Ēvalds Vēciņš, Dzintars Rubenis, Gunārs Rolands Grīns. Nauda Latvijā XX gadsimtā : Katalogs I daļa 2. sējums. Riga, Zvaigzne, 2002. ISBN 9984223450. OCLC 45699853. с. 81.
  16. ↑ Ēvalds Vēciņš, Dzintars Rubenis, Gunārs Rolands Grīns. Nauda Latvijā XX gadsimtā : Katalogs I daļa 2. sējums. Riga, Zvaigzne, 2002. ISBN 9984223450. OCLC 45699853. с. 61.
  17. ↑ The Cashier's Office // Bank of Latvia. Посетен на 8 юни 2020.
  18. ↑ Karaian, Jason. One of the most valuable banknotes in the world is about to vanish // Quartz, 2013-12-31. Посетен на 2014-06-09.
  19. ↑ 2 Lati
  20. ↑ Divlatniekus ar govs attēlu vairs nedod apgrozībā
  21. ↑ Banknotes of the Bank of Latvia // Bank of Latvia. Посетен на 2 януари 2018.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Latvian lats в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Латвийски_лат&oldid=12535714“.